Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 142

Лютичето изстена, този път от изненада. Трис усети как я обхваща вълнение. Еуфория.

Еднорогът затропа с копита по паважа. Тръсна грива и зацвили протяжно, мелодично.

— Ихуараквакс — каза Цири. — Толкова се надявах, че ще се появиш.

Еднорогът се приближи, отново зацвили, вдигна копитце и силно тропна по паважа. Наведе глава. Стърчащият от изпъкналото му чело рог неочаквано засия с ярка светлина, блясък, който веднага разсея мъглата.

Цири докосна рога.

Трис извика приглушено, когато видя как в очите на момичето се разгаря млечен пламък, как я обгръща огнен ореол. Цири не я чуваше, тя не чуваше никого. С едната си ръка се хвана за рога на Ихуараквакс, а другата насочи към неподвижния вещер. От пръстите й заструи лъч блещукаща, гореща като лава светлина.

* * *

Никой не можеше да каже със сигурност колко дълго продължи това. Защото беше нереално.

Като сън.

* * *

Еднорогът, почти разтварящ се в сгъстяващата се мъгла, зацвили, удари с копито, поклати няколко пъти глава, сякаш искаше да покаже нещо с рога си. Трис погледна. Под балдахина на висящите над езерото върбови клони тя забеляза във водата тъмна сянка. Лодка.

Еднорогът отново я посочи с рога си. И започна бързо да се топи в мъглата.

— Келпи — каза Цири. — Върви с него.

Келпи изпръхтя. Закима с глава. Пое послушно след еднорога. Няколко минути подковите звъняха по паважа. След това звукът изведнъж изчезна. Сякаш кобилата беше излетяла, изчезнала, сякаш се бе дематериализирала. Лодката стоеше до брега. В тези минути, докато мъглата се разсейваше, Трис ясно я видя. Това беше примитивна плоскодънна лодка, тромава и ъгловата, като голямо корито за свине.

— Помогнете ми — каза Цири. Гласът й беше уверен и решителен.

Отначало никой не разбираше за какво говори, каква помощ очаква. Първи се усети Лютичето. Може би защото знаеше легендата, някога беше чел една от поетизираните й версии. Той вдигна на ръце изпадналата в безсъзнание Йенефер. И се изненада колко е малка и лекичка. Можеше да се закълне, че някой му помага да носи магьосницата. Можеше да се закълне, че до ръката си усещаше рамото на Кахир. С крайчеца на окото си улови проблясъка на светлата коса на Милва. Когато оставяше магьосницата в лодката, можеше да се закълне, че вижда придържащата борда ръка на Ангулеме.

Джуджетата повдигнаха вещера. Помагаше им Трис, придържайки главата му. Ярпен Зигрин даже примигна, защото за няколко секунди зърна братята Далберг. Золтан Чивай можеше да се закълне, че при поставянето на вещера в лодката му помага Калеб Стратън. Трис Мериголд можеше да заложи главата си, че усеща аромата на парфюма на Лити Нейд, по прякор Корал. А за няколко удара на сърцето си зърна в гъстите изпарения жълто-зелените очи на Коен от Каер Морхен.