Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 137

Тълпата нарастваше, ревът се засилваше. На магьосничките им се стори, че разстоянието между тях и Цири намалява. Поредната преграда пред Келпи се оказа група объркани алебардисти, които враната кобила взе за ограда и прескочи, събаряйки от главата на единия плоската му шапка. Останалите седнаха на земята от страх.

Без да намаляват скоростта си, магьосничките влетяха на площада. Той беше почернял от хора. И дим. Йенефер разбра, че безпогрешно водена от пророческия инстинкт, Цири се отправя към самия център, към водовъртежа на събитията. В самото ядро на пожарите, там, където буйстваха и бушуваха убийствата.

На улицата, в която бяха свили, се водеше яростен бой. Джуджета и елфи защитаваха струпана набързо барикада, отбраняваха обречените си позиции, падаха и загиваха под наплива на нахвърлящата се върху тях виеща тълпа. Цири извика и се притисна към шията на коня. Келпи скочи и прелетя над барикадата като гигантска черна птица.

Йенефер се вряза в тълпата и рязко спря коня си, събаряйки няколко души. Свалиха я от седлото, преди да успее да извика. Получи удар по гърба, в кръста, по тила. Падайки на колене, тя забеляза един дългокос тип с обущарска престилка, който се канеше да я ритне.

На Йенефер й беше писнало от такива, които ритат.

От разперените й пръсти бликна син съскащ огън и премина като бич по лицата, телата и ръцете на обкръжаващите я хора. Замириса на изгоряло месо, за миг във всеобщия рев и суматоха се разнесоха викове на болка.

— Вещица! Елфическа вещица! Магьосница!

Втори мъж скочи към нея с вдигната брадва. Йенефер го удари с пламъка право в лицето, очните му ябълки се пръснаха, закипяха и със съскане се стекоха по бузите му.

Тълпата оредя. Някой я хвана за ръката, тя се дръпна, готова да гори и да пали, но видя, че това е Трис.

— Да бягаме оттук… Йена… Да… бягаме…

„Вече съм я чувала, чувала съм този глас — помисли си Йенефер. — Думи, произнесени от вдървени устни, които не са овлажнени дори от капка слюнка. Устни, парализирани от страх, треперещи от паника.

Чувала съм гласа й. На Соденския хълм.

Когато тя умираше от страх.

Сега тя също умира от страх. До края на живота си ще умира от страх. Защото онзи, който веднъж не е преборил страха у себе си, ще умира от страх до края на дните си.“

Пръстите на Трис, които се бяха вкопчили в ръкава й, бяха като от стомана. Йенефер успя да се освободи от тях с огромно усилие.

— Щом искаш — бягай! — извика тя. — Скрий се зад полите на твоята Ложа! Аз имам какво да защитавам! Няма да оставя Цири сама! И Гералт! Махайте се от пътя ми, нищожества, махайте се, ако ви е мил животът!

Тълпата, разделяща Йенефер от коня й, се пръсна пред мълниите, които излитаха от очите и ръцете й. Йенефер тръсна глава, разпиля черните си къдрици. Превърна се във фурия, в отмъстителен ангел на смъртта с огнен меч.

— Махайте се от пътя ми, измет! — изкрещя тя и изплющя върху тълпата с огнения си бич. — Марш оттук! Ще ви опека като говеда!