Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 132

Анджей Сапковски

* * *

Седяха замислени и мълчаливи, потънали в размисли толкова дълбоко, че не обръщаха внимание на неочаквано засилилите се шум и глъчка в града — гневен, зловещ, набиращ сила като жуженето на разгневени оси.

Почти не забелязаха как по тихия и пуст крайезерен булевард се понесе една фигура, след нея втора, после трета.

В момента, в който над града се разнесе рев, вратата на кръчмата „При Вирсинг“ се отвори с трясък и вътре влетя младо джудже, цялото почервеняло от бързане и с усилие поемайки си въздух.

— Какво става? — вдигна глава Ярпен Зигрин.

Джуджето, все още неспособно да си поеме въздух, посочи с ръка към центъра на града. Погледът му беше див.

— Поеми си дълбоко въздух — посъветва го Золтан Чивай. — И кажи какво става.

* * *

После се говореше, че трагичните събития в Ривия са съвсем случайно явление, че това е било спонтанна реакция, внезапно избухване на справедлив гняв, което е било невъзможно да се предвиди и е било породено от взаимната враждебност и омраза между хората, джуджетата и елфите. Говореше се, че не хората, а джуджетата са нападнали първи, че агресията е започнала от тяхна страна. Че престъпник-джудже е оскърбил млада дворянка, Надя Еспозито, сираче от войната, че е използвал сила срещу нея. Когато на помощ на дворянката се притекли приятелите й, джуджето извикало на помощ събратята си. Започналият сблъсък, а после бой обхванал целия пазар. Боят бързо прераснал в клане, в масирано нападение на хората над заетото от нечовеци предградие в района „Брястово“. За по-малко от час — от момента на инцидента на пазара до намесата на маговете — били убити сто осемдесет и четири жители, при това половината от жертвите били жени и деца.

Аналогична версия на случилото се привежда в своя труд и професор Емерих Готшалк от Оксенфурт.

Но имало и такива, които твърдели друго. Каква ти спонтанност, какво ти неочаквано избухване, питали те, щом няколко минути преди събитията на пазара на улиците се появили каруци, от които започнали да раздават оръжия на хората? Какъв ти внезапен и справедлив гняв, щом водачите на тълпата, най-забележими и активни по време на касапницата са били хора, които никой не е познавал по-рано и които са пристигнали в Ривия незнайно откъде само няколко дни преди въпросните събития? След което са изчезнали незнайно къде? И защо армията се е намесила толкова късно? И толкова вяло в самото начало?

Други учени се опитали да търсят в ривийските събития следи от нилфгардска провокация, а имало и такива, които твърдели, че всичко са организирали самите джуджета в комбина с елфите. Че сами нарочно са се избивали взаимно, за да очернят хората.

Сред гласовете на сериозните учени съвсем се е изгубила смелата теория на един млад и ексцентричен магистър, който — докато не го накарали да млъкне — твърдял, че събитията в Ривия не са били следствие на заговор, а на съвсем обикновени и много разпространени качества на местното население: омраза, ксенофобия, брутална жестокост и крайно оскотяване.