Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 130

— Видял си преселниците, които прогонват на юг — сети се Золтан Чивай.

— И не само — сериозно добави Лютичето. — Не само това.

— Е, и какво? — Ярпен Зигрин седна по-удобно, сложи ръце на корема си. — Всеки е видял нещо. Всеки нещо го е жегнало, всеки е губил апетита си за по-кратко или по-дълго време. Или съня си. Така е, така е било и ще бъде. Повече философия от това не можеш да извлечеш, както и още охлюви от тези черупки. Просто защото няма повече. Какво не ти харесва, вещерю? Промените, които се извършват в света? Развитието? Прогресът?

— Възможно е.

Ярпен мълча дълго, гледайки вещера изпод гъстите си вежди.

— Прогресът е като стадо свине — каза той най-накрая. — Така трябва да се гледа на него и така трябва да се оценява. Като стадо свине, бродещи из кочината и двора. Фактът на съществуването на стадото носи изгода на селското стопанство. Има джолани, има салам, има сланина, има пача. Накратко — има полза. А на всички им се повръща, защото навсякъде е пълно с лайна.

Известно време всички мълчаха, обмисляйки и претегляйки тези сериозни въпроси и проблеми.

— Да пием — каза най-накрая Лютичето.

Никой не възрази.

* * *

— Прогресът в по-голямата си част ще се състои в разсейване на мрака — обади се в тишината Ярпен Зигрин. — Мракът ще отстъпи пред светлината. Не веднага. И със сигурност не без борба.

Гледайки през прозореца, Гералт се усмихна на собствените си мисли и мечти.

— Мракът, за който говориш — каза той, — е състояние на духа, не на материята. За борбата с нещо такова е необходимо да се отгледат съвсем различни вещери. И сега е моментът да се сложи началото.

— Да се започне преквалифициране? Това ли имаш предвид?

— Съвсем не това. Мен лично вещерството повече не ме интересува. Преминавам в заслужен отдих.

— Да, бе!

— Говоря напълно сериозно. Приключих с вещерството!

Настъпи дълга тишина, прекъсвана само от яростното мяукане на котетата, които се драскаха и хапеха под масата, верни на законите на своя род, според които играта без болка не е забавна.

— Приключил си с вещерството? — повтори провлачено най-накрая Ярпен Зигрин. — Ха! Както е казал крал Дезмод, когато го хванали да мами на карти: „И аз не знам какво да мисля за това.“ Но може да се подозира най-лошото. Лютиче, ти пътешестваш с него, много разговаряте. Наблюдават ли се у него някакви признаци на параноя?

— Добре, добре. — Гералт запази каменно изражение. — „Шегата настрана“, както е казал крал Дезмод, когато насред пиршеството гостите му започнали да заспиват и умират. Казах всичко, което исках да казвам. А сега да пристъпим към дела.