Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 134

Погледна към този, който викаше — това, изглежда, беше войник, защото беше с ризница и високи ботуши. Вещерът се впусна в тълпата като змиорка. Войникът се предпази с копието си, което държеше с двете си ръце. Гералт замахна покрай дървото и му отсече пръстите. Завъртя се, поредният широк удар предизвика вик на болка и фонтани от кръв.

— Милост! — Разрошен юноша с обезумели очи падна на колене пред него. — Смилете се!

Гералт се смили, задържа ръката си, а предназначената за удара инерция използва, за да се завърти. С крайчеца на окото си видя как юношата скача, видя какво държи в ръката си. Гералт спря въртенето си, за да направи обратен блок. Но се удари в тълпата. Само за секунда се блъсна в тълпата.

И можеше само да наблюдава как тризъбецът на вилата лети към него.

* * *

Огънят в огромната камина угасна, в гостната притъмня. Надигналият се откъм планините вятър подухваше през процепите, промъкваше се през неуплътнените капаци на прозорците в Каер Морхен, седалището на вещерите.

— По дяволите! — Ескел не издържа, стана и отвори шкафа. — „Чайка“ или водка?

— Водка — отвърнаха в един глас Коен и Гералт.

— Естествено — отвърна седящият в сенките Весемир. — Естествено, разбира се! Удавете своята глупост в долнокачествена водка! Проклети идиоти!

— Беше нещастен случай… — избухна Ламберт. — Тя вече се справяше добре на гребена…

— Млъкни, глупако! Не искам да чувам гласа ти! Казвам ти, че ако с момичето се беше случило нещо…

— Тя се чувства отлично — прекъсна го Коен с мек глас. — Спи спокойно. Дълбоко и здраво. Ще се събуди малко понатъртена и това е. Изобщо няма да си спомня за транса и за онова, което се случи.

— Дано поне вие го помните — изсумтя Весемир. — Дървени глави! Налей и на мен, Ескел.

Мълчаха дълго, заслушани във воя на бурята.

— Трябва да извикаме някого — каза най-накрая Ескел. — Трябва да поканим някоя магичка. Онова, което се случва с момичето, не е нормално.

— Това е вече трети транс.

— Но първия път говореше членоразделно…

— Повторете ми още веднъж какво каза — заповяда Весемир, пресушавайки чашата си на един дъх. — Дума по дума.

— Дума по дума няма да стане — рече Гералт, намествайки се в ъгъла. — В смисъл, че ако въобще си струва да се търси смисъл в думите й, то той е следният: аз и Коен ще умрем. Ще умрем от зъби. Той от два, аз от три.

— Напълно е възможно — промърмори Ламберт, — да ни изядат. Всеки от нас по всяко време може да бъде погубен. Но ако предсказанието наистина е пророческо, то вас двамата ще ви убият някакви странни беззъби чудовища.

— Или гнойна гангрена от гнили зъби — поклати глава Ескел, запазвайки сериозно изражение на лицето. — Само че работата е там, че нашите зъби не гният.

— Аз бих изчакал, преди да започна с подигравките — каза Весемир.

Вещерите мълчаха.

Бурята виеше и свистеше в процепите по стените на Каер Морхен.

* * *

Сякаш уплашил се от деянието си, рошавият юноша изпусна пръта от ръцете си, вещерът изрева от болка и се преви на две, дръжката на забитата в корема му тризъба вила натежа, а когато той падна на колене, зъбците се измъкнаха и издрънчаха върху паважа. Кръвта бликна с шум и плясък, достойни за водопад.