Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 128

* * *

Вирсинг, тип с прошарени коси, блед и слаб като треска, пълна противоположност на стереотипа за кръчмар и майстор на кулинарните тайни, поднесе на масата кошница с бял ароматен хляб, а след това — огромно дървено плато, върху което, на подложка от хрянови листа, лежаха охлювите, съскащи и пръскащи чесново масло. Лютичето, Гералт и джуджетата бързо се хванаха на работа. Храната беше изключително вкусна и при това поглъщането й беше страшно забавно, защото се налагаше да действат ловко със странните вилички и щипки.

Ядяха, мляскаха, подхващаха със залци хляб изтичащото масълце. Ругаеха жизнерадостно, когато охлювчето на някого се изплъзнеше от щипката. Две котенца се забавляваха диво, гонейки по пода празните черупки.

Ароматът, идващ от кухнята, подсказваше, че Вирсинг готви втора порция.

* * *

Ярпен Зигрин с неохота махна с ръка, но си даваше сметка, че вещерът няма да го остави на мира.

— При мен по принцип нищо ново — каза той, изсмуквайки поредната черупка. — Повоювах малко… Малко поуправлявах, защото ме избраха за заместник старейшина. Ще правя кариера в политиката. Във всяка друга дейност има голяма конкуренция. А в политиката — глупаците вземат подкупи и преследват крадците. Лесно е да се издигнеш.

— Аз нямам планове в политиката — каза Золтан Чивай, размахвайки прихванатото с щипката охлювче. — Смятам да отворя водно-парен металургичен завод в съдружие с Фигис Мерлузо и Мънро Бруис. Помниш ли Фигис и Мънро, вещерю?

— Не само тях.

— Язон Варда загина при Яруга — уведоми го сухо Золтан. — Нелепо, в един от последните сблъсъци.

— Жалко за момчето. А Пърсифал Шутенбах?

— Гномът? А, при него всичко е наред. Хитрец, измъкна се от мобилизацията, позовавайки се на някакви древни гномски закони, религията му забранявала да воюва. Успя, макар че всеки знае, че той би разменил целия пантеон от богове и богини срещу маринована херинга. Сега има бижутерийна работилница в Новиград. Знаеш ли, купи ми папагала, Фелдмаршал Дуда, и направи от птицата жива реклама, научи я да крещи: „Диаманти, диаманти!“. И представи си, върши работа! Гномът има куп клиенти, страшно много работа и пълна каса. Да, това е Новиград! Там парите с лопата да ги ринеш. Затова и ние смятаме да отворим завода си в Новиград.

— Хората ще започнат да ти мажат вратата с лайна — каза Ярпен. — Ще ти чупят прозорците с камъни. И ще ти викат „крастав дребосък“. И изобщо няма да ти помогне това, че си ветеран от войната, че си се бил за тях. Ще бъдеш парий в този твой Новиград.

— Ще се оправя някак — каза весело Золтан. — В Махакам конкуренцията е твърде голяма. И има твърде много политици. Да пием, момчета. За Калеб Стратън. И за Язон Варда.

— За Реган Далберг — добави Ярпен, навъсвайки се.

Гералт поклати глава:

— И Реган ли…

— И той. При Майена. Старата Далбергова остана сама. О, по дяволите, стига за това, да се напием! И да наблегнем върху охлювите, за да може Вирсинг да донесе второто плато!

* * *

Разкопчали коланите си, джуджетата слушаха разказа на Гералт за това как княжеският романс на Лютичето е завършил на ешафода. Поетът се правеше на обиден и не коментираше. Ярпен и Зигрин цвилеха от смях.