Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 129

— Да, да — обади се най-накрая Ярпен Зигрин, показвайки зъбите си. — Както се казва в старата песен, човек и жезъл да чупи с ръце, не може на женската воля да се опре. Няколко прекрасни примера за верността на това твърдение са се събрали днес на тази маса. Да речем Золтан Чивай. Като разказваше за новините при него, забрави да спомене, че се жени. Скоро, през септември. Щастливата избраница се казва Еудора Брекекес.

— Бре-кен-ригс! — поправи го навъсено Золтан, наблягайки върху всяка сричка. — Омръзна ми вече да те поправям, Зигрин. А знаеш, че когато нещо ми омръзне, започвам да се дразня.

— Къде ще е сватбата? И кога точно? — подхвана помирително Лютичето. — Питам, защото можем да се отбием. Ако ни поканиш, разбира се.

— Още не е решено къде, както и дали изобщо ще има сватба — промърмори Золтан, явно сконфузено. — Ярпен изпреварва събитията. Уж с Еудора се уговорихме, но знае ли някой какво ще стане? В нашите неспокойни времена, мамка му?

— Друг пример за женското всемогъщество — продължи Ярпен Зигрин — е Гералт от Ривия, вещерът.

Гералт се направи, че е изцяло погълнат от яденето на охлювите. Ярпен изсумтя.

— По чудо намерил своята Цири — заяви той, — вещерът й е позволил да си тръгне, съгласил се е на нова раздяла. Отново я е оставил сама, въпреки че, както някой тук справедливо отбеляза, времената са неспокойни. И всичко това вещерът го прави, защото някоя жена е поискала така. Вещерът винаги прави така, както пожелае жената, известна под името Йенефер от Венгерберг. Поне въпросният вещер да имаше някаква полза от това. Но той няма. Наистина, както е казал крал Дезмод, поглеждайки в нощното гърне, след като облекчил мехура си: „Умът не е в състояние да проумее това.“

— Предлагам да пием и да сменим темата — каза Гералт с мила усмивка и взе чашата си.

— О, така, така — отговориха в един глас Лютичето и Золтан.

* * *

Вирсинг сервира трето, а после и четвърто плато с охлюви. Без да забравя за хляба и водката. Компанията вече се беше понаситила на храната, така че нямаше нищо чудно, че тостовете зачестиха. Нямаше нищо чудно и че в разговорите започна да се вмъква все повече философия.

* * *

— Злото, с което се борех — повтори вещерът, — беше породено от действията на Хаоса, стремящ се да наруши Реда. Защото там, където се шири Злото, не може да се възцари Редът; всичко, изградено от Реда, ще рухне, няма да устои. Огънят на мъдростта и пламъкът на надеждата, вместо да пламнат, ще угаснат. Ще се спусне мрак. И в мрака ще има зъби, кости и кръв.

Ярпен Зигрин поглади брадата си, омазнена от изтичащото от охлювите чесново масло.

— Много добре казано, вещерю — съгласи се той. — Но както е казала младата Керо на крал Вриданек при първата им среща, „… хубаво нещо, обаче има ли някакво практическо приложение?“.

Вещерът не се усмихна.

— Причините за съществуването на вещерите са под съмнение, тъй като борбата между Доброто и Злото сега се води на друго полесражение и по съвсем различен начин. Злото престана да бъде хаотично. Престана да бъде сляпа и стихийна сила, против която би трябвало да се изправи вещерът, мутант, също толкова хаотичен и смъртоносен като самото Зло. Сега злото се управлява от закони — защото законите му служат. То действа в съответствие със сключените мирни договори, защото за него е било помислено при сключването на тези договори…