Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 124

Гералт с леден тон разсея напразните очаквания на рицаря:

— Дамата на вашето сърце, която и да е тя, несъмнено е най-прекрасната и най-непорочната девица от Яруга до Буйна.

— Честна дума — промърмори рицарят. — Прав сте, господине.

* * *

Светлокоса девойка с кожена куртка, гъсто осеяна със сребърни копчета, повръщаше насред улицата всичко по-рано изядено и изпито, превита на две и държаща се за стремето на кобила с цвят на каша от елда. Двама приятели на девойката, издокарани по същия начин, с мечове на гърбовете и превръзки на челата, ругаеха нечленоразделно минаващите покрай тях хора. И двамата бяха повече от пияни, стояха несигурно на краката си, облягаха се в хълбоците на конете си и в гредата на сложения пред странноприемницата коневръз.

— Наистина ли трябва да влизаме там? — попита Лютичето. — В това заведение може да има още такива мили деца.

— Уговорихме се тук. Забрави ли? Това е странноприемницата „При петела и квачката“, за която се споменаваше в табелката на дъба.

Светлокосата девойка се преви отново и повърна спазматично и много обилно. Кобилата изпръхтя шумно и се дръпна, като събори стопанката си и я повлече през повръщаното.

— Какво зяпаш, мухльо? — изръмжа един от младежите. — На теб говоря, белокосия дядка.

— Гералт — прошепна Лютичето, слизайки от коня, — моля те, не прави глупости.

— Не се бой. Няма да правя глупости.

Привързаха конете за коневръза от другата страна на стъпалата. Младежите престанаха да им обръщат внимание и се заеха да ругаят преминаваща по улицата гражданка с дете.

Първото, което се набиваше на очи вътре в странноприемницата, беше обявата „ТЪРСЯ ГОТВАЧ“, Второто — голяма картина, нарисувана на сковано от дъски табло, изобразяваща брадато страшилище с окървавена брадва в ръка. Надписът гласеше: „ДЖУДЖЕТО — ПРЕЗРЯН ДРЕБЕН ПРЕДАТЕЛ“.

Лютичето се опасяваше не без основания. Практически единствените гости на странноприемницата — освен няколко доста пияни алкохолици и две дебели проститутки със синини под очите — бяха няколко облечени в кожени дрехи със сребърни копчета „деца“ с мечове на гърбовете. Бяха осем, и от двата пола, но вдигаха шум за осемнайсет. При това всеки се стремеше да надвика другия.

— Познах ви и знам какви сте, господа — каза собственикът веднага, щом ги видя. — И имам съобщение за вас. Трябва да отидете в „Брястово“, в кръчмата „При Вирсинг“.

— Ооо — развесели се Лютичето. — Това е добре…

— Хубаво, щом е добре. — Кръчмарят се зае отново да лъска халбите с престилката си. — Гнусите се от заведението ми — ваша воля. Но трябва да ви кажа, че „Брястово“ е квартал на джуджетата, там живеят нечовеци.