Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 121

— И аз съм против — заяви Сабрина Глевисиг. — Също от принципни съображения. Девойката ми харесва, дума да няма, харесват ми нейната категоричност и пламенна дързост. При други обстоятелства не бих възразила против нейното пътуване, още повече, че тя несъмнено ще се върне. Такива като нея не нарушават думата си. Но девойката си позволи да ни заплашва. Нека да е наясно, че такива заплахи само ни забавляват!

— И аз съм против — каза Кейра Мец. — От практически съображения. Девойката и на мен ми харесва, а споменатият Гералт ме носи на ръце на остров Танед. Не съм ни най-малко сантиментална, но тогава ми беше страшно приятно. Да имах възможност да му се отблагодаря… Но не! Ти се лъжеш, Сабрина. Девойката е вещерка и ще се опита да ни надхитри по вещерски. Накратко казано — да избяга.

— Някой тук се осмелява да подлага на съмнение думите на дъщеря ми? — попита Йенефер, зловещо разтегляйки думите.

— Ти да мълчиш, Йенефер — изсъска Филипа. — Не се обаждай, за да не изгубя търпение. Имаме два гласа против. Продължавайте.

— Аз гласувам за това да й позволим да отиде — каза Трис Мериголд. — Познавам я и гарантирам за нея. Бих искала също, ако се съгласи, да я съпровождам. Да й помогна в осмислянето на нещата, ако няма нищо против. И, ако се съгласи, да разговарям с Гералт.

— Аз също гласувам „за“ — усмихна се Маргарита Льоантил. — Ще ви учуди това, което ще кажа, но го правя в памет на Тисая де Врие. Ако тя беше тук, щеше да се възмути, че заради единството на Ложата трябва да се налага принуда и ограничаване на личната свобода.

— Аз гласувам „за“ — рече Францеска Финдабаир, намествайки дантелата на деколтето си. — Причините са много, не съм длъжна да ги изреждам и няма да го направя.

— Гласувам „за“ — каза също толкова лаконично Ида Емеан аеп Сивней. — Защото така ми подсказва сърцето.

— А аз съм против — заяви сухо Асире вар Анахид. — Не се ръководя нито от симпатия, нито от антипатия или принципни доводи. Опасявам се за живота на Цири. Под опеката на Ложата тя ще е в безопасност, но по пътищата към Ривия ще стане лесна плячка. А се опасявам, че има персони, за които дори отнемането на името и самоличността й не е достатъчно.

— И така, остана ни само да узнаем мнението на госпожа Фрингила Виго — подхвърли доста язвително Сабрина Глевисиг. — Макар че явно то не подлежи на никакво съмнение. Позволете ми да ви напомня замъка Рис-Рун, дами.

— Благодаря за напомнянето. — Фрингила Виго гордо вдигна глава. — Давам гласа си за Цири. За да докажа уважението и симпатията, които изпитвам към девойката. И най-вече — заради Гералт от Ривия, вещера, без който тази девойка сега нямаше да бъде тук. Който заради спасяването на Цири отиде накрая на света, бореше се с всичко, което стоеше на пътя му, дори със самия себе си. Би било подло сега да му отказваме среща с нея.

— И все пак в това не би имало чак толкова подлост — изрече цинично Сабрина Глевисиг, — колкото е сантименталността в другата алтернатива. Същата тази сантименталност, която смятаме да изкореним в девойката. Тук се спомена дори за сърце. А какъв е резултатът? Резултатът е, че везните се уравновесиха. Достигнаха до мъртва точка. Нищо не решихме. Ще трябва да гласуваме отново. Предлагам да е тайно.