Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 120

— Трябва да обмисля всичко — заяви Цири. — Да поразсъждавам. Да подредя нещата вътре в себе си. На спокойствие. Когато направя това, ще се върна тук, в Монтекалво. Ще се изправя пред вас. И ще ви кажа какво съм решила.

Шеала помръдна устни така, сякаш в устата й се беше озовало нещо, което незабавно трябва да изплюе, но премълча.

— Разбрахме се да се видим с вещера Гералт в Ривия — вирна глава Цири. — Обещах му, че ще се срещна с него там и ще отведа Йенефер. Ще удържа обещанието си, независимо дали с ваше съгласие, или без него. Присъстващата тук госпожа Рита знае, че когато става въпрос за Гералт, винаги ще намеря пролука в стената.

Маргарита Льоантил се усмихна и кимна.

— Трябва да поговоря с Гералт. Да се простя с него. И да му призная, че беше прав. Когато си тръгвахме от замъка Стига, оставяйки трупове след себе си, попитах Гералт дали това вече е краят, победихме ли злото, възтържествува ли доброто. А той само се усмихна странно и тъжно. Мислех си, че това е от умора, заради това, че погребахме всичките му приятели там, в замъка Стига. Но сега разбирам какво е означавала усмивката му. Това е била усмивка на съжаление към едно дете, мислещо, че прерязването на гърлата на Вилгефорц и Бонхарт означава тържество на доброто над злото. Непременно трябва да му кажа, че съм поумняла и съм го разбрала. Непременно трябва да му го кажа.

Трябва да го убедя, че има принципна разлика между това, което смятате да направите с мен, и онова, което смяташе да направи с мен с, помощта на стъклен осеменител Вилгефорц. Трябва да се опитам да му обясня, че има разлика между замъка Монтекалво и замъка Стига, макар че и Вилгефорц се грижеше за благото на света, както и вие, благородни госпожи.

Знам, че ще ми бъде трудно да убедя в това стар вълк като Гералт. Той ще ми каже, че съм сополанка, че е лесно да бъда излъгана с престорено благородство, че всички разговори за предопределението и благото на света са глупави фрази. Но аз съм длъжна да се опитам. Много е важно той да разбере и одобри това. Важно е включително и за вас.

— Нищо не си разбрала — изрече рязко Шеала де Танкарвил. — Ти все още си оставаш дете, но от фазата на сополив рев и тропане с краче преминаваш към фазата сополива арогантност. Единственото, което обнадеждава, е живостта на ума ти. Ще се научиш бързо — повярвай ми, скоро ще се смееш, спомняйки си за глупостите, които наговори тук. Що се отнася до пътуването ти до Ривия, нека за това се произнесе Ложата. Лично аз съм категорично против. От принципни съображения. За да ти докажа, че аз, Шеала де Танкарвил, никога не хвърлям думите си на вятъра. И че ще съумея да склоня твърдата ти главица. Заради собственото ти добро трябва да се научиш на дисциплина.

— Нека да приключваме с това. — Филипа Ейлхарт сложи ръка върху масата. — Моля, дами, кажете си мнението. Можем ли да позволим на непокорната госпожица Цири да отиде в Ривия? На среща с някакъв вещер, за когото скоро няма да има място в живота й? Можем ли да допуснем да се засили сантименталността й, от която скоро й предстои да се избави напълно? Шеала е против. А останалите?