Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 119

— Общо взето това са дреболии — каза госпожа Совата. — Важното е колкото се може по-скоро да забременееш от Танкред.

— То се знае — промърмори Цири.

— Ложата ще се погрижи за бъдещето и положението на вашето дете. — Филипа продължаваше да я гледа с тъмните си очи. — Трябва да знаеш, че става въпрос за наистина сериозни неща. Впрочем, и ти ще участваш в тях — веднага след раждането на детето ще започнеш да участваш в нашите събрания. Ще набираш опит. Защото ти, макар и в момента по-скоро да не осъзнаваш това, си една от нас.

— На остров Танед — Цири преодоля съпротивата на свитото си гърло — вие ме нарекохте чудовище, госпожо Сова. — А днес ми казвате, че съм една от вас.

— В това няма никакво противоречие — разнесе се мелодичният като ромолене на ручей глас на Енид ан Глеана, Маргаритката от Долината. — Всички ние сме чудовища, me luned. Всяка по свой начин. Не е ли така, госпожо Сова?

Филипа сви рамене.

— Ще замаскираме с илюзия неприятния белег на лицето — обади се отново Шеала, машинално пощипвайки боата. — Ще изглеждаш прекрасно и загадъчно, а Танкред Тисен просто ще си изгуби ума по теб. Ще трябва да ти измислим име и легенда. Разбира се, Цирила е красиво име и не чак толкова рядко, че да се отказваш от него заради запазване на инкогнито. Но се нуждаеш от фамилия. Няма да имам нищо против, ако решиш да избереш моята.

— Или моята — каза госпожа Совата, усмихвайки се с крайчетата на устните си. — Цирила Ейлхарт също звучи добре.

— Името й звучи добре с всякакви допълнения — зазвънтя отново като сребърни камбанки гласът на Маргаритката от Долината. — И всяка от нас би искала да има дъщеря като теб, Zireael, лястовичке с очите на сокол, кръв от кръвта и плът от плътта на Лара Дорен. Всяка от нас би пожертвала всичко, дори тази Ложа, дори съдбата на кралства или на целия свят, за да имаме дъщеря като теб. Но това е невъзможно. Знаем, че е невъзможно. Затова толкова завиждаме на Йенефер.

— Благодаря ви, госпожо Филипа — обади се след кратко мълчание Цири, стискайки с пръсти главите на сфинксовете. — Поласкана съм също и от предложението да нося фамилията Танкарвил. Но тъй като се получава, че фамилията е единственото, което в случая зависи от мен и моя избор, единственото, което не ми натрапват, съм принудена да ви благодаря и да си избера сама фамилията. Искам да се наричам Цири от Венгерберг, дъщеря на Йенефер.

— Ха! — усмихна се, показвайки белите си зъби, една чернокоса магьосница, която, както Цири се досети, беше Сабрина Глевисиг от Каедвен. — Танкред Тисен ще бъде пълен идиот, ако не поиска да се свърже в морганатичен брак с нея. Ако позволи вместо нея да му пробутат за жена някаква сапунена принцеса, ще бъде глупак и слепец, неспособен да разпознае диамант сред купчина стъкълца. Поздравявам те, Йена. И ти завиждам. А ти знаеш колко искрена може да е завистта ми.

Йенефер благодари с навеждане на главата. Не се усмихна.

— И така, всичко е изяснено — каза Филипа.

— Не — отвърна Цири.

Францеска Финдабаир прихна в шепата си. Шеала де Танкарвил вдигна глава, а лицето й се вкамени по начин, който не предвещаваше нищо добро.