Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 105

— Гасе-е-ете! — виеше диво Хувенагел, виждайки, че огънят напредва към пивоварната и хамбарите със зърно. — Хора-а-а! Хващайте ведрата-а-а!

Не липсваха доброволци. Нещо повече — Клармон дори имаше своя собствена пожарна, съоръжена и издържаща се от парите на Хувенагел. Гасяха с жар и ентусиазъм. Напразно.

— Няма да успеем… — мърмореше комендантът на пожарникарите, търкайки покритото си с мехури лице. — Това не е обикновен огън… Дяволски огън е!

— Черна магия… — каза друг пожарникар, кашляйки от дима.

От амфитеатъра се разнесе страхотен трясък на чупещи се мертеци и греди. Затрещя, забумтя, към небето изригна фонтан от огън и искри, покривът се строши и пропадна във вътрешността на сградата, върху арената. Сградата се наклони, сякаш правейки реверанс на публиката, която за последен път се радваше на наистина ефектен огнен бенефис.

После стените рухнаха.

С усилията си пожарникарите и спасителите успяха да запазят само половината от зърнохранилището и около една четвърт от пивоварната.

Настъпи вонящ изгрев.

Хувенагел седеше сред мръсотията и пепелта, в опушения си халат. Седеше и жалостиво плачеше, хлипаше като дете.

Неговият театър, както и пивоварната и хамбарът, разбира се, бяха застраховани. Проблемът беше там, че застрахователната компания също беше собственост на Хувенагел. Нищо, дори някаква данъчна измама, не беше в състояние дори и в най-малка степен да му възстанови загубите.

* * *

— Сега накъде? — попита Гералт, гледайки стълба от дим на фона на розовото зарево в небето. — Кого още искаш да навестиш, Цири?

Тя го погледна и той веднага съжали за въпроса си. Изведнъж му се прииска да я прегърне, да я държи в обятията си, да я притиска, да я гали по косата. Да я защитава. Никога вече да не допусне тя да остане сама. За да не й се случи нещо лошо, за да може никога вече да не й се прииска да отмъщава на някого.

Йенефер мълчеше. Напоследък Йенефер бе много мълчалива.

— Сега — отвърна много спокойно Цири — ще отидем в едно селище на име Говорог. Това название идва от защитаващия селото сламен еднорог — смешна, семпла кукла. Искам за спомен за онова, което се случи там, жителите да получат… Е, ако не по-ценен, то поне по-изящен тотем. Там ще разчитам на помощта ти, Йенефер, защото без магия…

— Знам, Цири. А после?

— Блатата Переплут. Надявам се, че ще попадна… При къщурка в блатата, сред тръстиките. Там ще намерим останките на един човек. Искам тези останки да почиват в достоен за тях гроб.

Гералт продължи да мълчи. И да не сваля поглед.

— После — продължи Цири, без ни най-малко усилие издържайки погледа му, — ще отидем в селото Дун Дара. Най-вероятно са подпалили тамошната кръчма, не е изключено и да са убили кръчмаря. По моя вина. Бях заслепена от омраза и отмъстителност. Ще се опитам да се отблагодаря по някакъв начин на роднините му.

— Едва ли има някакъв начин — каза той, продължавайки да я гледа.

— Знам — отговори тя веднага, твърдо, почти гневно. — Но ще застана смирено пред тях. Надявам се, споменът за техните погледи да ме предпази от подобни грешки. Разбираш ли това, Гералт?