Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 102

Летяха шеметно, презглава, като обезумели. Носеха се през кипящи от пролетта дни. Конете препускаха в галоп, а хората, изправяйки прегърбените над земята вратове и шии, гледаха подире им, без да разбират дали това са живи хора, или призраци.

Пътуваха и през нощите, тъмни и влажни от топлия дъжд, а събудилите се в леглата си хора клатеха изумено глави, борейки се със задушаващата болка, набъбваща в гърлата и гърдите им. Скачаха, вслушваха се в хлопането на капаците на прозорците, в плача на разбудените деца, във виенето на кучетата. Прилепяха лица към прозорците, без да са сигурни какво са видели — ездачи или привидения.

Из Ебинг се заговори за трите демона.

* * *

Тримата конници се появиха неясно как, неясно откъде и неясно по какво чудо, като хванаха Куция неподготвен и не му позволиха да избяга. Нямаше смисъл и да вика за помощ. Сакатият беше на поне петстотин крачки от последните къщи. А дори и да беше по-близо, едва ли някой от жителите на Ревност щеше да откликне на виковете му. Беше времето на следобедната почивка, което в Ревност започваше от късната сутрин и продължаваше до рано вечерта. Аристотел Бобек с прякор Куция, местният просяк и философ, прекрасно знаеше, че по това време жителите на Ревност не реагират на нищо.

Ездачите бяха трима. Две жени и един мъж. Мъжът имаше бели коси и меч на гърба си. Едната от жените, по-възрастната, беше облечена в черно и бяло, а косите й с цвят на крилете на врана бяха завити в къдрици. Младата беше с пепелявосиви коси и едната й буза беше обезобразена от отвратителен белег. Яздеше много красива врана кобила. На Куция му се стори, че някога вече е виждал тази кобила.

Точно младата заговори първа.

— Местен ли си?

— Не съм виновен! — затрака със зъби Куция. — Тук си бера гъби! Моля ви, не навреждайте на сакатия…