Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 99

Тя тихо се изкашля.

Кралят на Елшите обърна глава. Цири не успя да сдържи въздишката си. Той имаше необикновени очи. Светли като разтопено олово, някак бездънни. И изпълнени с невероятна тъга.

— Лястовичке — обади се той. — Zireael. Благодаря ти, че пожела да дойдеш.

Тя преглътна. Изобщо не знаеше какво да каже. Ауберон Муиркетах поднесе сламката към устата си и запрати в пространството поредния мехур.

За да спре треперенето на ръцете си, тя ги събра и сплете пръсти. После нервно поглади косата си. Елфът сякаш беше погълнат изцяло с правенето на мехури.

— Нервничиш ли?

— Не — излъга тя. — Не.

— Бързаш ли за някъде?

— Разбира се!

Като че ли вложи в гласа си твърде много небрежност; усещаше, че балансира на границата на учтивостта. Но елфът не обърна внимание на това. Наду на края на сламката огромен мехур, разклати го, придаде му формата на краставичка и дълго се любува на произведението си.

— Нали няма да е нахално да попитам закъде си се разбързала?

— За вкъщи! — изсумтя тя, но веднага се поправи, добавяйки с по-спокоен тон: — За моя свят.

— Къде?

— В моя свят!

— Аха. Извинявай. Бях готов да се закълна, че каза: „За моето чудачество.“ И много се учудих, наистина. Говориш езика ни превъзходно, но трябва да поработиш още върху произношението.

— Толкова ли е важно какво ми е произношението? Нали не ти трябвам за разговори?

— Нищо не трябва да прегражда пътя към съвършенството.

На края на сламката израсна поредният мехур, откъсна се, полетя и се пръсна, натъквайки се на върбово клонче. Цири въздъхна.

— Значи бързаш за твоя свят — изрече след кратко мълчание крал Ауберон Муиркетах. — Твоят! Наистина, вие, хората, не страдате от излишна скромност.

Той поразбърка сапунената вода със сламката и с безгрижно на вид подухване се обкръжи с рояк сапунени мехури.

— Човек… — каза той. — Твоят космат прародител се е появил на света много по-късно от кокошката. А никога не съм чувал някоя кокошка да има претенции към света… Защо се въртиш и пристъпваш на място като маймунка? Това, което ти говоря, би трябвало да ти е интересно. Все пак е история. Ах, извинявай, нека отгатна: историята изобщо не те интересува, тя те отегчава.

Един голям блестящ мехур заплува към реката. Цири мълчеше, хапейки устните си.

— Твоят космат прародител — продължаваше елфът, разбърквайки течността със сламката — бързо се е научил да използва противоположния на останалите пръсти палец и зачатъците си на интелект. С тяхна помощ правел разни неща, по правило колкото и смешни, толкова и страшни. Искам да кажа, че ако правените от него неща не били толкова страшни, са щели да бъдат смешни.

Пореден мехур, веднага след него втори и трети.

— Нас, Aen Elle, по принцип малко ни е интересувало какви ги върши твоят прародител. За разлика от Aen Seidhe, нашите братовчеди, ние отдавна сме напуснали вашия свят. Избрахме си друг, по-интересен. Защото в онези времена — сигурно ще се учудиш на това, което ще ти кажа — можеше да се пътува доста свободно между световете. Ако притежаваш малко талант и опит, разбира се. Несъмнено разбираш какво имам предвид.