Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 97

На мостчетата и терасите, в алеите и перистилите, по балконите и вътрешните галерии тя видя да се разхождат дългокоси елфи с прилепнали салтамарки и къси наметала, по които бяха бродирани фантастични мотиви с листа. Видя фризирани и ярко гримирани елфки с въздушни рокли или с мъжки костюми.

Пред портите на един от дворците ги посрещна Ередин Бреак Глас. След кратката му заповед около тях започна да гъмжи от дребни, облечени в сиво елфки. Авалак’х, Ередин и останалите елфи, които беше срещала до момента Цири, бяха извънредно високи. За да ги погледне в очите, се налагаше да вирне глава. А сивите елфки бяха значително по-ниски. „Друга раса — помисли си Цири. — Раса от слуги. Дори тук, в приказния свят, трябва да има някой, който да слугува на безделниците.“

Влязоха в двореца. Цири си пое дъх. Тя беше с кралска кръв, отгледана из дворци. Но такъв мрамор и малахит, такива паркети и мозайки, огледала и свещници не беше виждала никога. В тази изумителна вътрешност на двореца тя се почувства зле, неловко, не на място. Усещаше се прашна, изпотена и нуждаеща се от баня след дългото пътуване.

При Авалак’х не беше така — той изобщо не обръщаше внимание на нищо. Изтупа с ръкавицата си панталоните и ботушите и изобщо не се притесни от факта, че прахта падна върху огледалото. После с господарски жест хвърли ръкавиците на навела се в поклон елфка.

— Ауберон? — попита той кратко. — Чака ли?

Ередин се усмихна.

— Чака. Няма търпение. Нареди Лястовичката да се яви пред него незабавно, без да губи нито минута. Разубедих го.

Авалак’х вдигна вежди.

— Zireael трябва да се яви пред краля без никакво вълнение — поясни много спокойно Ередин, — без напрежение, отдъхнала, спокойна и в добро настроение. Доброто настроение ще й осигурят банята, новите дрехи, новата прическа и гримът. Ауберон би трябвало да издържи дотогава, струва ми се.

Цири въздъхна дълбоко и погледна елфа. Просто беше изумително колко симпатичен й се струваше той сега. Ередин се усмихна, показвайки равните си зъби.

— Само едно нещо ме тревожи — каза той. — Ястребовият блясък в очите на нашата Лястовичка. Нашата Лястовичка стрелка с очи наляво и надясно като животинче, търсещо дупка в клетката си. Струва ми се, че Лястовичката още е далеч от безусловната капитулация.

Авалак’х премълча. Цири също, разбира се.

— Изобщо не съм учуден — провлачи Ередин. — Не може и да бъде иначе, след като това е кръвта на Шиадал и Лара Дорен. Но чуй ме внимателно, Zireael. Оттук е невъзможно да се избяга. Няма никакъв начин да се преодолее Geas Garadh, Заклинанието на бариерата.

Погледът на Цири казваше ясно, че тя няма да повярва на думите му, докато не се увери лично.

— Ако по някакво чудо преодолееш Бариерата — продължи Ередин, без да откъсва поглед от нея, — знай, че това ще доведе до твоята гибел. Нашият свят само изглежда красив. Но е смъртоносен, особено за непривикналите. Раните, нанесени от рога на еднорог, не се лекуват дори с магия. — Той направи пауза и продължи, без да дочака коментар. — Знай също, че твоят стихиен дар няма да ти помогне. Не можеш да извършиш скок, дори не се и опитвай. А даже и да успееш, знай, че моите Dearg Ruadhri, Червените ездачи, ще те догонят дори в бездната на времето и пространството.