Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 100

Цири изгаряше от любопитство, но упорито мълчеше, съзнавайки, че елфът й се надсмива. И не искаше да облекчава задачата му.

Ауберон Муиркетах се усмихна. Обърна се. На шията му висеше златен обръч, знак за власт, наричан на Старата реч torc’h.

— Mire, luned.

Духна леко, бавно въртейки сламката. На отвора й, вместо един мехур, както по-рано, увиснаха няколко.

— Мехур до мехур, мехур до мехур — затананика той. — Ех, така беше, така беше… Казвахме си — какво значение има, ще прекараме малко тук, малко там, и какво от това, че Dh’oine са решили да унищожат своя свят заедно със себе си? Ще отидем някъде другаде… В друг мехур…

Цири срещна искрящия му поглед и кимна, облиза устни. Елфът отново се усмихна, отърси мехурите, духна още веднъж, сега така, че на края на сламката се образува огромен грозд от малки, слепени помежду си мехури.

— Настъпи Сливането. — Елфът вдига окичената с мехури сламка. — Световете станаха още повече. Но вратите се затвориха. Те са затворени за всички, освен за шепа избрани. А времето изтича. Вратите трябва да се отворят. Спешно. Това е императив. Разбираш ли тази дума?

— Не съм глупава.

— Разбира се, че не си. — Той обърна глава. — Просто не можеш да бъдеш глупава. Та нали ти си Aen Hen Ichaer, Старата кръв. Ела по-близо.

Когато той протегна ръка към нея, тя неволно стисна зъби. Но той докосна само ръката й под лакътя, а после — китката. Тя усети как я побиват тръпки — усещането беше приятно. Осмели се да погледне в необикновените му очи.

— Не вярвах, когато ми го казваха — прошепна той. — Но това е истина. Имаш очите на Шиадал. Очите на Лара.

Цири сведе поглед. Чувстваше се неуверено и глупаво.

Кралят на Елшите облегна лакът на парапета на терасата и положи брадичка върху дланта си. През следващите няколко минути изглеждаше, че го интересуват само плуващите по реката лебеди.

— Благодаря ти, че дойде — каза той най-накрая, без да обръща глава. — А сега си иди и ме остави сам.

* * *

Тя откри Авалак’х на една тераса при реката, в момент, когато той се качваше в лодка в компанията на прекрасна елфка със сламеноруси коси. Върху устните си елфката имаше червило с фъстъчен цвят, а върху бузите и слепоочията си — мъничко златисто-брокатен грим.

Цири се готвеше да се обърне и да си тръгне, но в този момент Авалак’х я спря първо с жест, а после я покани в лодката. Тя се поколеба. Не искаше да разговарят пред свидетел. Авалак’х каза нещо бързо на елфката и й изпрати въздушна целувка. Елфката сви рамене и си тръгна. Обърна се само веднъж, за да каже с поглед на Цири какво мисли за нея.

— Ако можеш, изчакай с коментарите — каза Авалак’х, когато тя седна на пейката откъм носа. Самият той също седна, извади флейтата си и засвири, без изобщо да се интересува от лодката. Цири се огледа неспокойно, но лодката си плуваше точно насред реката, без да се отклонява нито на цал в посока на спускащите се към реката стъпала, опори и колони. Това беше странна лодка, Цири никога не беше виждала такива, дори в Скелиге, където се беше нагледала на всичко, способно да се държи над водата. Имаше висок, изящен нос във вид на клюн, беше много тясна и неустойчива. Наистина, само елф можеше да седи в такова чудо и да свири на флейта, вместо да се държи за кормилото и за веслата.