Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 98

Тя не разбра съвсем какво има предвид той. Но застана нащрек, забелязвайки, че Авалак’х изведнъж се намръщи, явно недоволен от речта на Ередин. Като че ли Ередин беше казал твърде много.

— Да вървим — каза Ередин. — Следвай ме, Zireael. Сега ще те предадем в ръцете на дамите. Трябва да изглеждаш привлекателна. Първото впечатление е най-важното.

* * *

Сърцето й биеше диво в гърдите, кръвта пулсираше в слепоочията, ръцете й леко трепереха. Тя се овладя, стискайки юмруци. Успокои се, направи няколко бавни вдишвания и издишвания. Отпусна раменете си, размърда схванатия от вълнението врат.

Огледа се още веднъж в голямото огледало. Видът й по-скоро я задоволяваше. Още влажните след къпането коси бяха подстригани и сресани така, че поне малко да прикрият белега. Гримът удачно подчертаваше очите и устните й, добре изглеждаха и срязаната до средата на бедрата сиво-сребриста пола, черната жилетка и тънката блуза от перлен сатен. Картината се допълваше от копринената кърпа на шията.

Цири намести кърпата, след което пъхна ръка между бедрата си и намести и там всичко, каквото трябваше. А под полата й наистина имаше изумителни неща — тънки като паяжина гащички и стигащи почти до гащичките чорапи, които по напълно необясним начин се задържаха на мястото си, без да са закачени за нищо.

Тя посегна към дръжката на вратата. С опасение, сякаш това не е дръжка, а спяща кобра.

„Pest — изруга тя неволно на елфически, — изправяла съм се срещу мъже с мечове. Ще мога да се изправя и срещу някой с…“

Тя затвори очи. И влезе в стаята.

Там нямаше никой. Върху малахитовата маса имаше книга и стара гарафа. По стените имаше странни релефи и барелефи, драпирани завеси, ярки гоблени. В ъгъла стоеше статуя.

А в другия ъгъл имаше легло с балдахин. Сърцето на Цири отново се разтуптя. Тя преглътна.

С крайчеца на окото си забеляза движение. Не в стаята, а на терасата.

Той седеше там, обърнат в профил към нея.

Въпреки че вече беше научила, че при елфите не всичко изглежда такова, каквото е свикнала да мисли, че е, Цири изпита лек шок. През цялото време, когато станеше въпрос за краля, тя, кой знае защо, си представяше Елвил от Верден, на когото за малко не беше станала снаха. Мислейки за краля, тя виждаше трудноподвижен заради тлъстините си, вонящ на лук и бира дебелак с червен нос и налети с кръв очи, гледащи над рошава брада. Държащ скиптър и ябълка в подпухналите си ръце, покрити с кафяви петна.

Но до парапета на терасата седеше съвсем различен крал.

Беше много слаб и си личеше, че е доста висок. Дългите му падащи върху раменете и гърба коси бяха пепеляви като нейните, но силно прошарени. Носеше черна кадифена салтамарка. На краката му имаше типични високи елфически ботуши с многобройни катарами по цялата дължина. Китките на ръцете му бяха тънки и бели, имаше дълги пръсти.

Занимаваше се с правенето на сапунени мехури. Държеше чаша със сапунена вода и сламка, в която духаше. Преливащите се във всички цветове на дъгата мехурчета отлитаха надолу, към реката.