Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 101

Авалак’х престана да свири.

— Какво те измъчва?

Той я изслуша и я погледна със странна усмивка.

— Ти си измамена. — Това не беше въпрос, а констатация. — Измамена, разочарована, но преди всичко — възмутена.

— Изобщо не съм. Не съм!

— И не трябва да бъдеш. — Елфът стана сериозен. — Ауберон се е отнесъл към теб с уважение, като благороден Aen Elle. Не забравяй, че ние, Народът на Елшите, никога не бързаме. Имаме време.

— Той ми каза нещо съвсем различно.

— Знам какво ти е казал.

— Сигурно знаеш и за какво е всичко това?

— Разбира се.

Тя вече беше научила много неща. Дори с въздишка, дори с трепване на клепачите не издаде нетърпението си и яда си, когато той отново хвана флейтата и засвири. Мелодично, тъжно. Продължително.

Лодката плуваше. Цири броеше мостовете, преминаващи над главите им.

— Имаме повече от сериозни основания да смятаме, че твоят свят е застрашен от гибел — заговори той, когато минаваха под четвъртия мост. — Климатичен катаклизъм с колосални мащаби. Като ерудит ти несъмнено си попадала на Aen Ithlinne Speath, Пророчеството на Итлина. В това пророчество се говори за Белия студ. Ние смятаме, че се има предвид огромно заледяване, което може да застраши голяма част от живите същества. Те просто ще измрат от студ. Тези, които оцелеят, ще затънат във варварство и ще се унищожат взаимно в безмилостни войни за храна, ще станат плячка на подивели от глад хищници. Спомни си думите на Пророчеството: Време на презрение, Времето на брадвата, Времето на вълчата виелица.

Цири не го прекъсваше, опасявайки се да не започне да свири отново.

— Детето, което толкова ни е необходимо — продължи Авалак’х, играейки си с флейтата, — потомъкът на Лара Дорен и носителят на нейния ген — този ген, който ние специално създадохме, — може да спаси обитателите на тамошния свят. Имаме основания да предполагаме, че потомъкът на Лара — и твой, разбира се, — ще притежава способности, хилядократно по-силни от онези, които притежаваме ние, Просветените. И които отчасти притежаваш ти. Знаеш какво имам предвид, нали?

Цири вече беше успяла да свикне с това, че в Старата реч такива риторични конструкции, външно имащи формата на въпрос, фактически не само че не се нуждаеха от отговор, но всъщност го и забраняваха.

— Накратко казано — продължи Авалак’х, — става въпрос за възможно преместване между световете не само на себе си, на своята собствена не толкова значима особа. Става въпрос за отварянето на Ard Gaeth, огромни и устойчиви портали, през които биха могли да минат всички. Преди Сливането това ни се удаваше. Искаме да го постигнем и сега. Ще евакуираме от загиващия свят живеещите там Aen Seidhe. Нашите братя, на които сме длъжни да помогнем. Не бихме могли да живеем с мисълта, че не сме направили всичко за спасяването им. И ще спасим, ще евакуираме от този свят всички, които са заплашени от гибел. Всички, Zireael. Включително и хората.