Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 96

— Кой трябва да стане баща на детето, което толкова ви е необходимо? — попита тя най-накрая. — А може би това няма значение?

— Има значение. Трябва ли да разбирам, че си взела решение?

— Не, не трябва. Просто си изяснявам някои въпроси.

— Ще се радвам да ти помогна. Какво искаш да знаеш?

— Много добре знаеш какво.

Няколко минути се движеха в мълчание. Цири гледаше лебедите, гордо плуващи по реката.

— Бащата на детето — каза спокойно и делово Авалак’х — ще бъде Ауберон Муиркетах. Ауберон Муиркетах е наш… Как му казвате на това… Върховен водач?

— Крал? Кралят на всички Aen Seidhe?

— Aen Seidhe, Народът на планините, това са елфите от вашия свят. А ние сме Aen Elle, Народът на Елшите. А Ауберон Муиркетах — да, той е наш крал.

— Крал на Елшите?

— Може и така да се каже.

Отново пояздиха в мълчание. Беше много горещо.

— Авалак’х.

— Да?

— Ако се съглася, то после… По-късно… ще бъда ли свободна?

— Ще бъдеш свободна да отидеш където решиш. Или, ако пожелаеш — да останеш. С детето.

Тя изсумтя пренебрежително, но нищо не каза.

— Значи взе решение? — попита той.

— Ще го взема, когато пристигнем.

— Вече пристигнахме.

Зад клоните на плачещите върби, спускащи се към водата като зелени завеси, Цири видя дворци. Никога в живота си не беше срещала нещо подобно. Построени от мрамор и алабастър, замъците приличаха повече на ажурни беседки и изглеждаха толкова нежни, крехки и въздушни, сякаш бяха не сгради, а призраци на сгради. На Цири й се струваше, че ако духне вятър, замъците ще изчезнат заедно с вдигащата се от реката мъгла. Но когато духна вятър, изчезна само мъглата, а дворците си останаха и явно нямаха никакво намерение да изчезват. Само станаха още по-красиви.

Цири гледаше с възхищение към терасите, към издигащите се от водата като цветовете на водни лилии пирамиди, към висящите над реката като гирлянди мостове, към стълбите, стъпалата, парапетите, арките и галериите, перистилите, колоните и стълбовете, куполите и куполчетата, на стройните като шпаги пинакли и кули.

— Тир на Лия — каза тихо Авалак’х.

Колкото повече се приближаваха, толкова по-силно я пленяваше красотата на това място, стискаше я за гърлото, караше очите й да се навлажняват. Цири гледаше към фонтаните, мозайките и теракотите, към статуите и паметниците. Към ажурните елементи, чието предназначение не разбираше, и към конструкциите, за които беше сигурна, че нямат никакво предназначение. Освен естетика и хармония.

— Тир на Лия — повтори Авалак’х. — Виждала ли си някога подобно нещо?

— Разбира се. — Тя почувства спазъм в гърлото си. — Някога видях нещо много подобно. В Шаеравед.

Сега беше ред на елфа да замълчи продължително.

* * *

Преминаха на другия бряг през извито като дъга ажурно мостче, което изглеждаше толкова крехко, че Келпи дълго време се колеба и пръхтя, преди да се осмели да стъпи на него.

Цири наблюдаваше внимателно, стараейки се да не пропусне нищо от гледките, които предлагаше това приказно място Тир на Лия. Преди всичко тя изгаряше от любопитство, но и не преставаше да мисли за бягство и внимателно търсеше и най-малката възможност.