Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 95

Авалак’х и сега не отговори. Но Цири забеляза върху бледото му лице признаци на изчервяване. Изненада се. И се замисли.

— Накратко казано — изкриви устни чернокосият, — в тази малка Dh’oine има нещо ценно, нещо прекрасно. Забелязвам го. И имам усещането, че съм видял къс злато в купчина тор.

Очите на Цири припламнаха. Авалак’х бавно обърна глава.

— Говориш съвсем като човек, Ередин — изрече той бавно.

Ередин Бреак Глас се усмихна, показвайки зъбите си. Цири вече беше виждала такива зъби — много бели, много дребни и съвсем нечовешки, толкова равни, сякаш са правени по мярка, без никакви кучешки зъби. Такива зъби имаха мъртвите елфи, лежащи в двора на граничната застава в Каедвен. Същите имаше и Искра. Но когато тя се усмихваше, нейните зъби изглеждаха красиво, докато тези на Ередин бяха зловещи.

— Тази девойка, която се опитва да ме убие с поглед, знае ли причината за появата си тук? — попита той.

— Разбира се.

— И е готова да сътрудничи?

— Още не напълно.

— Не напълно — повтори Ередин. — Ха, това е лошо. Защото характерът на сътрудничеството предполага, че то трябва да е пълно. Ако не е пълно, е невъзможно да съществува. А тъй като от Tir na Lia ни разделя само половин ден езда, добре е да знаем с какво разполагаме.

— Защо трябва да се бърза? — Авалак’х леко издаде устни напред. — Какво ще спечелим, ако бързаме?

— Вечност. — Ередин Бреак Глас стана сериозен, нещо в зелените му очи припламна и веднага угасна. — Но това е твоя работа, Авалак’х. Твоя грижа. И твоя отговорност.

— Ти го каза.

— Казах го. А сега ме извинете, но дългът ме зове. Ще ви оставя ескорт за безопасност. Съветвам ви да пренощувате тук, на този хълм. Ако тръгнете на разсъмване, ще стигнете в Tir na Lia навреме. Va faill. А, още нещо.

Той се наведе и откъсна покрита с цветчета клонка мирта. Поднесе я към лицето си, после с поклон я връчи на Цири.

— Това е вместо извинение — изрече той кратко. — За необмислените ми думи. Va faill, luned.

Тръгна си веднага, известно време земята потрепваше под ударите на копитата, докато той се отдалечаваше с част от отряда.

— Не ми казвай само — промърмори Цири, — че би ми се наложило с него… Че той… Ако е той — никога в живота ми!

— Не — изрече бавно Авалак’х. — Не е той. Бъди спокойна.

Цири вдигна клонката към лицето си. За да не забележи Авалак’х възбудата и интереса, които я бяха обзели.

— Аз съм спокойна.

* * *

Сухите тръни и калуната отстъпиха място на буйна зелена трева и влажни папрати, влажната почва се изпъстри от лютичета и лупина. Скоро се показа лениво течаща река, заобиколена от редици плачещи върби. Кристално-прозрачните й води имаха леко кафеникав оттенък. Миришеше на торф.

Авалак’х свиреше на флейтата си разни игриви мелодийки. Навъсена, Цири усилено размишляваше.