Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 93

— Това е отвратителен шантаж!

— А ако се съгласиш на това, за което те молим — продължи той, без да обръща внимание на вика й, — ще ти докажем, че времето няма значение.

— Не разбирам.

— Времето тук тече по различен начин от там. Ако ни направиш услуга, ще ти се отблагодарим. Ще направим така, че да си върнеш времето, загубено тук, сред нас. Сред Народа на Елшите.

Тя мълчеше, вторачена в черната грива на Келпи. „Трябва да печеля време — помисли си. — Както казваше Весемир в Каер Морхен: «Ако се готвят да те обесят, поискай чаша вода. Никога не се знае какво може да стане, докато ти я донесат».“

Една от елфките изведнъж изкрещя и подсвирна.

Конят на Авалак’х зацвили и удари с копита в земята. Елфът го овладя и извика нещо на елфките. Цири видя как една от тях извади лъка си от окачения за седлото кожен калъф, надигна се в седлото и заслони очите си с ръка.

— Запази спокойствие — изрече рязко Авалак’х.

Цири си пое дъх.

На някакви си двеста крачки от тях през калуновите храсталаци в галоп се носеха еднорози. Цяло стадо, поне трийсет на брой.

Цири вече беше виждала еднорози тук, предимно на разсъмване; те понякога се приближаваха до езерото при кулата. Но никога не й позволяваха да се приближи към тях. Изчезваха като духове.

Начело на стадото беше огромен жребец със странна червеникава окраска. Той изведнъж се спря, изцвили пронизително и се изправи на два крака. По абсолютно невъзможен за който и да е кон начин той затанцува на задните си крака, размахвайки предните.

Цири със смайване забеляза, че Авалак’х и трите елфки напяват в хор някаква странна, монотонна мелодия.

Коя си ти?

Тя тръсна глава.

Коя си ти? — прозвуча отново въпросът в съзнанието й и се заби в слепоочията й. Напевът на елфите внезапно се повиши с един тон. Червеникавият еднорог изцвили, стадото му отговори по същия начин. Когато си тръгнаха, земята се разтрепери.

Песента на Авалак’х и елфите се прекъсна. Цири видя как Просветеният крадешком бърше потта от челото си. Елфът я погледна с крайчеца на окото си и разбра, че е видяла какво е направил.

— Не всичко тук е толкова хубаво, колкото изглежда — каза той сухо. — Не всичко.

— Страх ли ви е от еднорозите? Но те са умни и дружелюбни.

Той не отговори.

— Чувала съм — продължи Цири, — че елфите и еднорозите се обичат.

Той извърна глава.

— В такъв случай приеми — изрече той студено, — че си присъствала на любовна свада.

Тя не зададе повече въпроси.

Достатъчни й бяха и собствените й грижи.

* * *

Върховете на хълмовете бяха украсени с кромлекси и долмени. Те напомняха на Цири за камъка в Еландер, при който Йенефер я беше учила на магия. „Колко отдавна беше това — помисли си тя. — Преди много векове.“

Една от елфките извика отново. Цири погледна натам, накъдето тя сочеше. Преди да успее да съобрази, че предвожданото от червеникавия жребец стадо се връща, извика и втора елфка. Цири се вдигна на стремената.

От противоположната посока, откъм хълма, идваше второ стадо. Предвождащият го еднорог беше синкав, на петна.