Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 92

Доста бързо догони Авалак’х и трите елфки. Просветеният, леко усмихвайки се, я погледна въпросително с аквамариновите си очи.

— Моля те, Авалак’х — изкашля се тя. — Кажи ми, че това беше неуместна шега.

По лицето му пробяга нещо като сянка.

— Не съм свикнал да се шегувам — каза той. — А ако си сметнала казаното за шега, ще си позволя да го повторя още веднъж напълно сериозно: искаме да имаме дете от теб, Лястовичке, дъще на Лара Дорен. Едва след това ще ти позволим да си отидеш, да се върнеш в твоя свят. Естествено, ти решаваш. Обзалагам се, че безумното ти препускане ти е помогнало да вземеш решение. Какъв ще бъде отговорът ти?

— Не — отговори тя твърдо. — Категорично и абсолютно не. Не съм съгласна — и това е.

— Какво да се прави? — сви рамене той. — Признавам си, че съм разочарован. Но какво пък, това си е твой избор.

— Как можа изобщо да поискаш нещо такова? — извика тя с треперещ глас. — Как се осмели? С какво право?

Той я гледаше спокойно. Цири почувства върху себе си и погледите на останалите елфи.

— Мисля — каза Авалак’х, — че изложих в подробности историята на рода ти. Стори ми се, че разбираш. Така че въпросите ти ме учудват. Имаме правото и можем да искаме, Лястовичке. Твоят баща, Крегенан, ни отне едно дете. Ти ще ни го върнеш. Ще върнеш един дълг. Това ми се струва логично и справедливо.

— Баща ми… Не помня баща си, но той се е казвал Дуни. Не Крегенан. Вече ти го казах!

— А аз вече ти отговорих, че няколко смешни човешки поколения нямат значение за нас.

— Но аз не искам! — разкрещя се Цири така, че кобилата под нея затанцува. — Не искам, разбираш ли? Не иска-а-ам! Отвратителна ми е самата мисъл за това, че ще ми имплантират някакъв проклет паразит, гади ми се като си помисля, че паразитът ще расте в мен, че…

Сепна се, виждайки лицата на елфките. Върху две от тях се четеше безкрайно смайване. Върху третото — безкрайна омраза. Авалак’х многозначително се изкашля.

— Да се отдалечим — изрече той студено — и да поговорим на четири очи. Твоите възгледи, Лястовичке, са твърде радикални, за да ги изказваш пред свидетели.

Тя го послуша. Дълго време вървяха мълчаливо.

— Ще избягам от вас — заговори първа Цири. — Не можете да ме задържите против волята ми. Избягах от остров Танед, избягах от жреците и нилфгардците, избягах от Бонхарт и Кукумявката. Ще избягам и от вас. Ще намеря противодействие и срещу вашите магии.

— Мислех — каза той след малко, — че приятелите ти са по-важни за теб. Йенефер. Гералт.

— Ти знаеш за това? — възкликна тя изумено. — Ами да. Вярно. Нали си Просветен! Затова сигурно знаеш, че мисля именно за тях. Там, в моя свят, те са в опасност точно сега, в този момент. А вие искате да ме държите тук… Поне девет месеца. Сам виждаш, че нямам избор. Разбирам, че ви трябва дете, тази Стара кръв… Но не мога. Просто не мога.

— Както казах, изборът си е твой. Но трябва да знаеш нещо, което би било несправедливо да крия от теб. Оттук е невъзможно да се избяга, Лястовичке. Ако се откажеш да ни сътрудничиш, ще останеш тук завинаги и вече никога няма да видиш твоя свят.