Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 90

— Онова огледало… — промърмори Цири, дълбаейки с токчето си в мократа почва. — Извинявай за него. Просто се ядосах. Това е.

— Аха.

— Те ме пренебрегват. Твоите елфки. Когато се обръщам към тях, се правят, че не разбират. А когато се обръщат към мен, нарочно говорят така, че да не ги разбера. Унижават ме.

— Ти говориш прекрасно на нашия език — поясни той спокойно. — Но все пак това е чужд език за теб. Освен това ти използваш hen llinge, а те — allylon. Различията не са големи, но все пак ги има.

— Теб те разбирам. Всяка дума.

— В разговорите с теб използвам hen llinge, езика на елфите от вашия свят.

— А ти? — обърна се тя. — От кой свят си? Аз не съм дете. Достатъчно е нощем да погледна небето. Там няма нито едно познато ми съзвездие. Този свят не е моят. Не принадлежа на това място. Попаднах тук случайно… И искам да се махна оттук. Да си тръгна.

Тя се наведе, вдигна един камък, понечи да го хвърли в езерото, където плуваха птици, но улови погледа му и се отказа от намерението си.

— Дори да се отдалеча на цяло стаяние — каза тя, без да скрива огорчението си, — пак се озовавам при езерото. Независимо от това в коя посока ще поема, когато се обърна, зад мен винаги са езерото и тази кула. Винаги. Не мога да се отдалеча от нея. Значи това е затвор. Много по-лошо е от килия, тъмница или стая с решетки на прозорците. Знаеш ли защо? Защото е по-унизително. Ellylon или не, вбесявам се, когато ми се подиграват и демонстрират превъзходството си над мен. Да, да, няма какво да ми правиш физиономии. Ти също ме пренебрегваш и ми се подиграваш. И ти е чудно, че съм бясна?

— Наистина ми е чудно. — Той отвори широко очи. — Безкрайно.

Тя въздъхна и сви рамене.

— Влязох в кулата преди повече от седмица — каза, опитвайки се да запази спокойствие. — Попаднах в друг свят. Ти ме чакаше, седеше и свиреше на флейта. Дори се учуди, че толкова съм се забавила. Нарече ме с моето име, след което започна с онези глупости за Господарката на езерото. После изчезна, без да ми обясниш нищо. Оставяйки ме в затвор. Наречи го както искаш. Но според мен това си е подигравка и злонамерено пренебрежение.

— Zireael, това са само осем дни.

— Аха — намръщи се Цири. — Значи ми е провървяло? Защото е можело да са и осем седмици? Или осем месеца? Или осем…

Тя млъкна.

— Много си се отдалечила от Лара Дорен — каза той тихо. — Загубила си нейното наследство, заедно с кръвта й. Нищо чудно, че жените не те разбират, нито пък ти — тях. Ти не само че говориш различно, ти мислиш различно. В съвсем различни категории. Какво означават осем дни или осем седмици? Времето няма значение.

— Добре! — извика тя ядосано. — Съгласна съм, не съм мъдра елфка, аз съм глупав човек. За мен времето има значение, аз броя дните, даже часовете. Вече не искам нищо от вас, ще мина без обяснения, безразлично ми е защо тук е пролет, защо на водопой при езерото идват еднорози, а нощем на небето светят други съзвездия. Изобщо не ме интересува откъде знаеш името ми и по какъв начин си разбрал, че ще дойда тук. Искам само едно. Да се върна. В своя свят. При хората! Тези, които мислят като мен! В същите категории!