Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 89

Влетя в двора на пълна скорост, съпроводена от звънтенето на копита, и стопира кобилата толкова рязко, че няколко мига копитата се плъзгаха по плочките с протяжно скърцане. Спря се при чакащите до кулата елфки. Едва ли не налетя върху тях. Това й достави удоволствие, защото две от тях, обикновено невъзмутими и равнодушни, сега неволно отстъпиха.

— Няма страшно — каза тя. — Няма да налетя върху вас. Освен ако не го желая.

Елфките бързо се успокоиха, лицата им отново застинаха, очите им станаха равнодушно-самоуверени.

Цири скочи, по-точно излетя от седлото. В очите й имаше предизвикателство.

— Браво — каза светлокосият елф с триъгълно лице, който в момента излизаше от сенките под арката. — Хубаво представление, Loc’hlaith.

Когато тя влезе в Кулата на лястовицата и се оказа сред цъфтящата пролет, той я нарече по същия начин. Но това беше отдавна и тези неща вече не правеха впечатление на Цири.

— Не съм никаква Господарка на езерото — озъби се тя. — Аз съм пленница тук! А вие сте надзиратели! Да наричаме нещата с истинските им имена! — Тя подаде юздата на една от елфките. — Моля! Конят трябва да се избърше. Когато се охлади, да се напои. И изобщо — погрижете се!

Светлокосият елф едва забележимо се усмихна.

— Наистина — каза той, гледайки как елфките, без да кажат нито дума, водят кобилата в конюшнята, — те са строги тъмничарки и се отнасят зле с теб. Веднага си личи.

— Всекиму заслуженото! — Тя сложи ръцете си на кръста, вирна нос и го погледна смело в очите — светлосини като аквамарини и не твърде строги. — Отнасям се с тях така, както и те с мен. А затворът си е затвор!

— Изумяваш ме, Loc’hlaith.

— А ти се отнасяш с мен като с глупачка! И дори не се представи.

— Извинявай. Аз съм Crevan Espane aep Caomhan. И съм Aen Saevherne, ако знаеш какво означава това.

— Знам. — Тя не успя да скрие изненадата си. — Просветен. Елфически магьосник.

— Може и така да се каже. За удобство използвам псевдонима Авалак’х — може да се обръщаш и така към мен.

— Кой ти каза, че изобщо имам намерение да се обръщам към теб? — намръщи се тя. — Просветен или не, ти си надзирателят, а аз…

— Затворничка — завърши той саркастично. — Вече го спомена. При това затворничка, към която се отнасят зле. Явно те принуждават със сила да се разхождаш в околността, и носиш меча си на гърба за наказание, както и разкошните и елегантни дрехи, много по-изящни и чисти от онези, с които дойде тук. Но въпреки суровите условия ти не се предаваш. Отговаряш достойно на причинените ти неправди. И с голяма смелост и плам чупиш огледала, които са произведения на изкуството.

Тя се изчерви. Много ядосана на себе си.

— О! — бързо каза той. — Можеш да ги чупиш колкото си искаш, в края на краищата това са само вещи, какво като са изработени преди седемстотин години. Искаш ли да се разходиш с мен по брега на езерото?

Появилият се вятър смекчи жегата. А и огромните дървета и кулата хвърляха сянка. Водата на залива имаше мътнозелен цвят. Гъсто покрита с листа на водни лилии и обсипана с цветовете им, тя приличаше повече на ливада. Около листата кръжаха водни птици, които потракваха с червените си клюнове.