Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 87

— Възможно е — съгласи се със спокойна усмивка Филипа. — Но от това насладата не става по-малка.

— Да оставим това. — Маргарита Льоантил вдигна чашата си с искрящо вино. — Предлагам да пием за здравето на госпожица Фрингила Виго, с чиито усилия беше открито леговището на Вилгефорц. Наистина, госпожице Виго, добра работа.

Фрингила благодари с поклон за тоста. Тя съзря в черните очи на Филипа нещо като насмешка, а в лазурния поглед на Трис Мериголд имаше неприязън. Усмивките на Францеска и Шеала бяха загадка за нея.

— Започват — каза Асире вар Анахид, посочвайки магическото изображение.

Настаниха се по-удобно. Филипа затъмни стаята със заклинание, за да виждат по-добре.

Виждаше се как от скалите се отделят бързи черни фигури, безшумни и пъргави като прилепи, как със скосен полет се спускат върху зъбците и бойниците на замъка Рис-Рун.

— Почти от сто години не съм държала метла между краката си — промърмори Филипа. — Още малко и ще забравя как се лети.

Загледана в изображението, Шеала я принуди да млъкне.

В прозорците на огромната черна грамада на замъка за кратко блесна огън. Веднъж, втори път, трети път. Знаеха какво е това. Заключените врати и вътрешните вериги се бяха разлетели под ударите на кълбовидни мълнии.

— Те са вътре — изрече тихо Асире вар Анахид, единствената, която наблюдаваше картината не на стената, а вглеждайки се в сложеното на масата кристално кълбо. — Ударната група е вътре. Но нещо не е наред. Нещо не е както трябва…

Фрингила почувства как кръвта в сърцето й застива. Тя вече знаеше какво не е наред.

— Госпожа Глевисиг включва прекия комуникатор — продължи да докладва Асире.

Пространството между колоните на залата изведнъж пламна и в материализиралия се овал те видяха Сабрина Глевисиг с мъжки дрехи, с коси, прихванати от кърпа през челото, и с лице, покрито с ивици маскировъчна боя. Зад гърба на магьосницата се виждаха мръсни каменни стени, на които висяха парцали, остатъци от някогашни гоблени.

Сабрина им показа своята облечена в ръкавица ръка, от която висяха дълги паяжини.

— Тук е пълно единствено с това! — каза тя, жестикулирайки бясно. — Само това! По дяволите, каква глупост… Какво фиаско…

— Говори по-ясно, Сабрина!

— Какво по-ясно от това? — извика каедвенската магичка. — Кое не е ясно? Не виждате ли? Това е замъкът Рис-Рун! Той е пуст! Пуст и мръсен! Това е проклета пуста развалина! Тук няма нищо! Нищо!

Иззад раменете на Сабрина надникна Кейра Мец, която изглеждаше като адско изчадие с камуфлажните бои по лицето си.

— В този замък няма и не е имало никого — потвърди спокойно тя. — От поне петдесет години. От петдесетина години тук не се е появявала жива душа, ако не броим паяците, плъховете и прилепите. Извършихме десант на грешното място.

— Проверихте ли дали не е илюзия?

— За деца ли ни смяташ, Филипа?

— Слушайте и двете — Филипа Ейлхарт нервно приглади косите си, — кажете на наемничките и послушничките, че това е било учение. Платете им и се връщайте. Връщайте се незабавно. И бъдете със спокойни лица, ясно ли е? Спокойни лица!