Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 85

— Струваше си — призна си тя.

Абсолютно искрено.

* * *

Небето от тъмносиньо постепенно ставаше черно. Мразовитият вятър виеше в лозята. Гералт закопча шубата си и обви врата си с вълнен шал. Чувстваше се прекрасно. Удовлетворяването на желанието му, както винаги, го издигна на върха на физическите, психическите и моралните му сили, изтри остатъците от съмненията му, проясни и съживи мисълта му. Съжаляваше само, че за дълго време ще бъде лишен от тази чудотворна панацея.

Гласът на Рейнар дьо Боа-Фресне го изтръгна от мислите му.

— Времето се разваля — каза странстващият рицар, гледайки на изток, откъдето идваше вихърът. — Побързайте. Ако вятърът донесе сняг и ви хване в прохода Малхеур, ще се окажете в капан. И тогава ще се молите за затопляне на времето на всички богове, които знаете.

— Ясно.

— Първите дни ще се ориентирате по Сансретур, придържайте се към нея. Когато преминете през траперската фактория, ще стигнете до място, където в Сансретур се влива десен приток. Неговото течение ще ви покаже пътя към прохода Малхеур. Ако по волята на боговете все пак преодолеете Малхеур, не бързайте да се радвате, защото тепърва ще ви чакат проходите Сансмерси и Мортбланк. Когато преминете през двата, ще се спуснете в долината Судут. Судут има топъл микроклимат, почти като Тусент. Ако почвата не беше бедна, и там щяха да садят лозя.

Той млъкна, смутен от осъдителните погледи.

— Ясно — промърмори. — По същество. На изхода на Судут има градче Карависта. Там живее един мой братовчед — Гай дьо Боа-Фресне. Посетете го и кажете, че аз ви изпращам. Ако се окаже, че братовчед ми е покойник или е изпаднал в старческо слабоумие, запомнете: посоката ви на движение е към равнината Маг Деира, долината на река Силте. По-нататък, Гералт, вече трябва да се ориентирате по картите, които копира от местния картограф. А след като споменахме картографа, не разбрах защо го разпитваше за някакви замъци…

— По-добре забрави за това, Рейнар. Нищо такова не е имало. Нищо не си чул, нищо не си видял. Дори ако те изтезават. Разбра ли?

— Разбрах.

— Конник — предупреди ги Кахир, сдържайки ритащия си жребец. — Откъм двореца към нас се носи в галоп някакъв конник.

— Ако е един — озъби се Ангулеме, поглаждайки висящата на седлото й брадвичка, — не е проблем.

Ездачът се оказа Лютичето, пришпорил коня си с всички сили. А конят се оказа скопецът на Лютичето, Пегас, който не обичаше и нямаше навика да галопира.

— Ох — каза трубадурът, толкова задъхан, сякаш не той е яздил коня, а конят — него. — Ох, успях. Страх ме беше да не ви изпусна.

— Само не ми казвай, че все пак ще тръгнеш с нас.

— Не, Гералт. — Лютичето наведе поглед. — Няма да тръгна. Ще остана в Тусент с Невестулчицата. Тоест с Анариета. Но не можех да не се сбогувам с вас. Да ви пожелая лек път.

— Благодари от наше име на принцесата. И се постарай да ни оправдаеш за това, че тръгнахме толкова внезапно. Измисли нещо.