Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 84

— … за успокоение на съвестта — довърши той, гледайки я в очите. — Заради доверието в теб, което имах. Като че ли преди малко ставаше въпрос за любов? А сега вече си говорим за търгуване?

Тя мълча дълго. После рязко и силно удари с бича по ботуша си.

— Йенефер, жената, с чието име ме нарече няколко пъти нощем в най-неподходящите за това моменти, никога не е предавала нито теб, нито Цири. Тя никога не е била съучастница на Вилгефорц. За да спаси Цири, тя пое невероятен риск, загуби и попадна в ръцете на Вилгефорц. През есента на миналата година чрез изтезания той я е принудил да направи сканиране, за да търси Цири. Не е известно дали е още жива. Не знам нищо повече. Заклевам се.

— Благодаря ти, Фрингила.

— Върви си.

— Вярвам ти — каза той, без да се помръдва. — И никога няма да забравя това, което се случи между нас. Вярвам ти, Фрингила. Няма да остана с теб, но може би аз също те обичах… По свой начин. Моля те да запазиш в най-дълбока тайна онова, което ще узнаеш сега. Леговището на Вилгефорц се намира в…

— Почакай — прекъсна го тя. — Ще ми кажеш това по-късно. А сега, преди да тръгнеш, сбогувай се с мен. Така, както трябва да го направиш. Не с писма, не с детински извинения. Сбогувай се с мен така, както аз искам.

Тя свали кожената шуба и я хвърли върху купчина слама. С рязко движение разкъса блузата си, под която нямаше нищо. Падна върху шубата, привличайки го върху себе си. Гералт я хвана за шията, осъзнавайки, че няма да има време да свали ръкавиците си. Но за щастие Фрингила не носеше ръкавици. Нито пък бельо. За още по-голямо щастие не носеше и шпори, защото след малко ездитните й ботуши затанцуваха навсякъде — и беше страшно човек да си помисли какво щеше да стане, ако беше с шпори.

Когато тя извика, той я целуна. Заглуши вика й.

Усещайки необузданата им страст, конете цвилеха, тропаха и се удряха в преградите така, че на земята се сипеше сено и мазилка от тавана.

* * *

— Цитаделата Рис-Рун в Назаир, при езерото Муредах — завърши триумфално Фрингила Виго. — Там е убежището на Вилгефорц. Измъкнах това от вещера, преди да си тръгне. Имаме достатъчно време, за да го изпреварим. Той в никакъв случай няма да стигне дотам преди април.

Деветте жени, събрали се в колонната зала на двореца Монтекалво, закимаха, дарявайки Фрингила с погледи, пълни с признателност.

— Рис-Рун — повтори Филипа Ейлхарт, озъбвайки се в хищна усмивка и играейки си с пришитата към роклята й сардониксова камея. — Рис-Рун в Назаир. Е, до скоро виждане, господин Вилгефорц… До скоро виждане!

— Когато вещерът се добере дотам — изсъска Кейра Мец, — ще намери само развалини, които даже вече няма да миришат на сажди.

— Нито на трупове — усмихна се чаровно Сабрина Глевисиг.

— Браво, госпожице Виго — кимна Шеала де Танкарвил. — Повече от три месеца в Тусент… Но явно си е струвало.

Фрингила Виго огледа седящите около масата магьоснички: Шеала, Филипа, Сабрина Глевисиг, Кейра Мец, Маргарита Льоантил и Трис Мериголд. Францеска Финдабаир и Ида Емеан, чиито очи, подчертани с ярък елфически грим, не изразяваха абсолютно нищо. В погледа на Асире вар Анахид обаче, имаше безпокойство и загриженост.