Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 83

— Да, обясняват го и го оправдават. Извинявай, Фрингила.

— „Извинявай, Фрингила“ — повтори тя, яростно кривейки устни. — Колко кратко, икономично, колко непретенциозно, с каква грижа за стила. Писмото, което си ми оставил, залагам си главата, сигурно е също толкова изискано. Без излишно многословие, що се отнася до аргументите.

— Трябва да тръгвам — промълви той. — Досещаш се защо. И заради кого. Моля те, прости ми. Смятах да се измъкна скришом, тихомълком, защото… Не исках да се опиташ да тръгнеш с нас.

— Страховете ти са напразни — процеди тя, навивайки бича. — Не бих тръгнала с теб дори и да ми се молиш, дори и да лежиш в краката ми. О, не, вещерю. Ходи сам, умирай сам, измръзвай сам из проходите. Аз нямам никакви задължения пред Цири. А пред теб? Знаеш ли колко са ми се молили за това, което ти имаше? Което сега с презрение отблъскваш, захвърляш в ъгъла?

— Никога няма да те забравя.

— Ох — изсъска тя. — Дори не предполагаш как ми се иска да направя така, че думите ти да са истина. И дори не с помощта на магия, а с помощта на този бич!

— Няма да го направиш.

— Да, няма да го направя. Не бих могла. Ще се държа така, както подобава на пренебрегната и изоставена любовница. Класически. Ще си отида с високо вдигната глава. С достойнство и гордост. Преглъщайки сълзите си. После ще плача във възглавницата си. А след това ще си намеря някой друг!

Тя вече почти крещеше.

Той не каза нищо. Фрингила също млъкна.

— Гералт — каза тя след малко със съвсем променен глас. — Остани с мен. — Виждайки, че той се колебае, добави: — Мисля, че те обичам. Остани с мен. Моля те. Никога не съм молила никого и не съм предполагала, че ще моля. Но теб те моля.

— Фрингила — отговори той след кратко мълчание, — ти си жена, за която мъжете могат само да мечтаят. Само моя е вината, че по природа не съм мечтател.

Тя помълча, хапейки устни, и отвърна:

— Ти си като рибарска кукичка, която може да бъде извадена само заедно с кръв и месо. Какво да се прави, сама съм си виновна, знаех какво може да ме очаква, заигравайки се с толкова опасна играчка. За щастие знам и как да се справя с последствията. В това отношение превъзхождам останалото женско племе.

Той се въздържа от коментар.

— Впрочем — добави тя, — разбитото сърце, макар и да боли дълго, много по-дълго от счупената ръка, зараства много, много по-бързо.

Той отново не каза нищо. Фрингила погледна синината на бузата му.

— Е, как е амулетът ми? Добре ли работи?

— Просто е великолепен. Благодаря ти.

Тя кимна и попита със съвсем различен глас и тон:

— Накъде си тръгнал? Какво, узна ли? Вече ти е известно мястото, където се крие Вилгефорц, нали?

— Да. Само не ме моли да ти го казвам. Няма да ти го кажа.

— Купувам тази информация. Срещу друга.

— Така ли?

— Имам ценни сведения — продължи тя. — А за теб ще са направо безценни. Ще ти ги продам за…