Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 82

Получи удар в главата, болката избухна в черепа и в очите му. Завъртя се, размахвайки широко оръжието си и усещайки как изпод косата му тече кръв; опитваше се да проумее какво се е случило. По чудо избегнал втория удар, осъзна — свещникът беше променил формата си и сега атакуваше с невероятно дълги лапи.

Това си имаше своите недостатъци: заради изместения център на тежестта свещникът губеше равновесие. Вещерът се гмурна под лапите, съкращавайки дистанцията. Виждайки какво го заплашва, „свещникът“ падна като котка по гръб, протягайки задните си лапи, също толкова ноктести, колкото и предните. Гералт ги прескочи, удряйки в движение. Усети как острието се вряза в тялото. Сви се, обърна се и нанесе още един удар, приклякайки. Съществото закрещя и рязко издавайки глава напред, диво изщрака със зъби пред самите гърди на вещера. Огромните му очи светеха в мрака. Гералт го отблъсна със силен удар с дръжката на меча и го съсече отблизо, отнасяйки половината му череп. Но дори и сега, останало само с другата половина от главата си, това странно, нефигуриращо в нито една от вещерските книги същество трака със зъби още доста секунди. После умря със страшна, почти човешка въздишка.

Лежащият в локва кръв коред конвулсивно трепереше.

Вещерът застана над него.

— Не мога да повярвам — изрече много бавно той, — че някой може да е толкова глупав, че да се хване на такава проста илюзия като тази с чупенето на меча.

Не знаеше дали коредът е в състояние да разбере думите му. Но всъщност това му беше безразлично.

— Предупредих те — каза той, бършейки кръвта, течаща по бузата му. — Предупредих те, че трябва да изляза оттук.

Господин Швайцер затрепери силно, захриптя и застена. После замря и утихна.

Водата капеше от сводовете и стените.

* * *

— Доволен ли си, Регис?

— Сега — да.

— В такъв случай — вещерът се изправи, — отивай да си събираш багажа. По-живо.

— Това няма да ми отнеме много време. Omnia mea mecum porto.

— Какво?

— Багажът ми не е много.

— Още по-добре. След половин час ще се срещнем извън града.

— Ще бъда там.

* * *

Беше я подценил. Тя го излови. Сам си беше виновен. Вместо да бърза, трябваше да мине през задния двор и да остави Плотка в голямата конюшня, предназначена за странстващите рицари, персонала и прислугата. Там бяха и конете на неговата дружина. Той не направи това, а в бързината и по вече придобития навик се възползва от княжеската конюшня. А можеше да се досети, че в княжеската конюшня непременно ще се намери някой доносник.

Тя преминаваше от преграда на преграда, ритайки сламата. Носеше къса кожена шуба, бяла сатенена блуза, черна пола за езда и високи ботуши. Конете пръхтяха, чувствайки прииждащата откъм нея ярост.

— Така значи — каза тя при вида му, извивайки камшика, който стискаше в ръката си. — Бягаме! Без да се простим. Защото писмото, което лежи на масата ми, не е прощаване. Във всеки случай не и след това, което ни свързваше. Доколкото разбирам, поведението ти е предизвикано от невероятно важни причини, които го обясняват и оправдават.