Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 81

— Аз не само няма да се върна по тези места — търпеливо продължи Гералт, — но и изобщо ще се откажа от вещерската професия. Никога повече няма да убия някого от вас…

— Лъжеш! Лъжеш от страх!

— Не! — Гералт и този път не позволи да го прекъснат. — Както казах, трябва незабавно да тръгна оттук. Така че имате да избирате между две алтернативи. Първата: да повярвате в искреността ми и аз ще изляза оттук. И втората: да изляза оттук през вашите трупове.

— И третата — изхриптя коредът, — ти самият ще бъдеш труп.

Вещерът със свистене измъкна меча от ножницата си.

— Няма да съм единствен — каза той спокойно. — Със сигурност няма да съм единствен, господин Швайцер.

Коредът мълча известно време. Килмулисът зад гърба му се поклащаше и кашлюкаше. Прискирникът свиваше и изправяше крайниците си. „Свещникът“ постоянно променяше формата си. Сега изглеждаше като крива елха с две големи фосфоресциращи очи.

— Дай доказателство за искреността си и добрата си воля — каза най-накрая коредът.

— Какво?

— Мечът ти. Твърдиш, че ще престанеш да бъдеш вещер. А вещерът — това е неговият меч. Хвърли го в пропастта. Или го счупи. Тогава ще те пуснем да си тръгнеш.

Гералт стоя няколко секунди неподвижно, в тишина, в която се чуваше как водата капе от сводовете и от стените. После бавно, без да бърза, заби меча вертикално и дълбоко в една цепнатина в скалата. И счупи острието, натискайки го силно с ботуша си. Чу се звънтене, което ехото разнесе из пещерата.

Водата капеше от стените, стичаше се по тях като сълзи.

— Не мога да повярвам — изрече много бавно коредът. — Не мога да повярвам, че някой може да бъде толкова глупав.

Нахвърлиха се върху него всички едновременно, мигновено, без викове, заповеди или команди. Пръв се понесе през моста господин Швайцер, извадил нокти и зъби, на които би завидял и вълк.

Гералт му позволи да се приближи, а после се завъртя в бедрата и нанесе удар, раздробявайки долната челюст и гърлото му. В следващия момент вече беше на моста, където замахна и със силен удар разсече килмулиса. Преви се и приклекна — тъкмо навреме — а носещият се към него „свещник“ прелетя отгоре му, като едва-едва го закачи за куртката с ноктите си. Вещерът отскочи надалеч от прискирника и от тънките му лапи, въртящи се като вятърна мелница. Ударът на една от лапите попадна в главата му. Гералт затанцува, правейки финтове и размахвайки широко меча около себе си. Прискирникът скочи отново, но не уцели, удари се в парапета, строши го и рухна в пропастта, съпроводен от градушка от камъни. До момента не беше издал никакъв звук, но сега, падайки в пропастта, зарева. Ревът продължи дълго.

Върху Гералт се нахвърлиха от две страни — от едната „свещникът“, от другата — окървавеният килмулис, който, макар и да беше ранен, успя да се изправи. Вещерът скочи на парапета на моста, усещайки как се трият един в друг клатещите се камъни и как целият мост се тресе. Балансирайки, той се измъкна от обхвата на ноктестите лапи на „свещника“ и се озова зад гърба на килмулиса. Килмулисът нямаше шия, и затова Гералт го удари в слепоочието. Но черепът на чудовището се оказа като от желязо, наложи се да го удари втори път. Това му отне твърде много време.