Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 80

— Чакахме те — повтори гласът. — Знаехме, че ще дойдеш, ако те подмамим със слухове. Че ще влезеш тук, под земята, готов да преследваш и убиваш. Няма да излезеш повече оттук. Няма да видиш слънцето, което толкова обичаше.

— Покажи се.

В тъмнината отвъд моста нещо помръдна. Мракът на едно място сякаш се сгъсти и прие приблизително човешки очертания. Съществото сякаш нито за миг не оставаше в една и съща поза и на едно и също място, променяше се с помощта на бързи, нервни, трепкащи движения. Вещерът вече беше виждал такива същества.

— Коред — подхвърли той студено. — Можех да очаквам тук нещо такова. Даже е чудно, че не се натъкнах на теб по-рано.

— Виж ти! — В гласа на мърдащото се създание прозвучаха подигравателни нотки. — Уж в тъмнина, а позна. А този ще го познаеш ли? И този? И този?

От мрака се появиха още три същества — беззвучно, като духове. Едното, криещо се зад гърба на кореда, ако се съди по формата, също беше хуманоид, но по-ниско на ръст, прегърбено и наподобяващо маймуна. Гералт знаеше, че това е килмулис.

Другите две чудовища, както основателно беше заподозрял вещерът, се криеха от неговата страна на мостчето, готови да му отрежат обратния път. Първото, отляво, застърга с нокти като огромен паяк, и застина, свивайки многобройните си крайници. Това беше прискирник. Последното същество, на вид приличащо на свещник, изскочи сякаш направо от шистовата стена. Гералт не можеше да определи вида му — в нито една от вещерските книги не фигурираше нещо подобно.

— Не искам неприятности — каза той, разчитайки донякъде на факта, че съществата го бяха заговорили, вместо веднага да му скочат на шията в тъмнината. — Не искам да има неприятности помежду ни. Но ако се хвърлите на бой, ще се защитавам.

— Наясно сме с това — изсъска коредът. — Ето защо сме четирима. Ето защо те примамихме тук. Ти ни отрови живота, подли вещерю. Това са най-красивите дупки в тази част на света, чудесно място за зимуване, зимуваме тук почти от началото на историята. А сега ти дойде тук да ни ловиш, нещастнико. Преследваш ни, убиваш ни за пари. Край с това. Край и с теб.

— Чуй ме, кореде…

— По-учтиво — изръмжа съществото. — Не мога да понасям простащината.

— Тогава как да се обръщам към теб?

— Господин Швайцер.

— Значи, ситуацията е такава, господин Швайцер — започна Гералт, на вид спокоен и миролюбив. — Не крия, че влязох тук като вещер, с вещерска задача. Предлагам да пропуснем тази точка. Но тук, в подземието, се случи нещо, което промени ситуацията диаметрално. Научих нещо извънредно важно за мен. Нещо, което може да промени целия ми живот.

— И какво следва от това?

— Трябва незабавно да изляза на повърхността. — Гералт беше самото спокойствие и търпение. — Веднага, без минута забавяне, трябва да тръгна на дълъг път. Път, който може да се окаже еднопосочен. Съмнявам се, че някога ще се върна тук…

— И по този начин искаш да си откупиш живота ли, вещерю? — изсъска господин Швайцер. — Няма да се получи. Молбите ти са напразни. Хванахме те в капан и няма да те пуснем от него. Ще те убием, за да спасим не само себе си, но и другите наши побратими. В бой за нашата свобода.