Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 78

Анджей Сапковски

— Вярно е — каза след кратък размисъл скърцащият. — Заклевам се във Великото слънце, това е самата истина! Правилно разсъждавате, господин Леуваарден.

— Емхир си сложи въжето на шията, изпращайки ни на фронта — обади се басът.

— Емхир все още е жив, уважаеми князе — каза екзалтираният. — Жив е и се чувства прекрасно. Да не делим кожата на жива мечка.

— Правилно — съгласи се басът. — Първо трябва да убием мечката.

Настана продължително мълчание.

— Значи покушение. Смърт.

— Смърт.

— Смърт!

— Смърт! Това е единственото решение. Емхир ще има привърженици, докато е жив. Достатъчно ще е да умре и всички ще минат на наша страна. Аристокрацията ще ни подкрепи, защото аристокрацията — това сме ние, а силата на аристокрацията е в нейната солидарност. Голяма част от армията също ще ни подкрепи, особено онази част от офицерството, която помни чистката на Емхир след соденското поражение. И народът също ще ни подкрепи.

— Защото народът е глупав, невеж и лесен за манипулиране — завърши Скелен, подсмърчайки. — Достатъчно е да се извика „Ура!“ и да се произнесе пламенна реч от стъпалата на сената, да се отворят вратите на затворите и да се намалят данъците.

— Абсолютно сте прав — изрече провличащият сричките. — Сега знам колко жадувате демокрация.

— Предупреждавам ви — заскърца онзи, когото наричаха Йоахим, — че нещата няма да протекат толкова гладко, господа. Планът ни предвижда, че Емхир ще умре. Но не бива да си затваряме очите за това, че Емхир има много привърженици, на негово разположение е корпус от вътрешните войски, притежава и фанатично предана гвардия. Няма да е лесно да се пробият редовете на бригада „Императорска“, а тя, няма какво да се заблуждаваме, ще се бие до смъртта на последния си боец.

— И тук ни предлага помощта си Вилгефорц — обяви Скелен. — Няма да ни се наложи да обсаждаме двореца или да си пробиваме път през редиците на „Императорската“. Всичко ще направи един терорист, притежаващ магическа защита. Така, както се случи в Третогор, точно преди бунта на магиците на Танед.

— Крал Радовид Редански?

— Точно така.

— И Вилгефорц има такъв терорист?

— Да. За да ви докажем, че напълно ви се доверяваме, господа, ще ви кажем кой е това. Магьосницата Йенефер, която държим в тъмница.

— В тъмница? Но говори се, че Йенефер е съучастница на Вилгефорц.

— Тя е негова пленница. Омагьосана и хипнотизирана, програмирана като голем, тя ще извърши покушението. След което ще се самоубие.