Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 77

— Конституционна монархия — каза кихналият. — Сега е моментът за конституционна монархия, за прогресивен строй. А после демокрация… Власт на народа…

— Император Ворис — повтори с натъртване басовият глас. — Император Ворис, уважаеми Стефан Скелен. Който ще се ожени за моята Ейлан или за една от дъщерите на Йоахим. И тогава аз, Дьо Вет, ще стана Велик канцлер на короната и маршал, а вие — граф и министър на вътрешните работи. Нима като привърженик на някакъв си там народ ще се откажете от титли и длъжности, а?

— Да оставим настрана историческите процеси — обади се примирително простуденият. — Те така или иначе не могат да бъдат удържани. Засега, Ваша милост Велики канцлер на короната Аеп Дахи, ако имам някакви възражения относно принц Ворис, те са предимно затова, че той е човек с железен характер, горд и непреклонен, върху когото няма да може да се влияе.

— Ако може да подскажа нещо — обади се онзи, която разтягаше сричките. — Принц Ворис има син, малкият Морвран. Той е значително по-добър кандидат. Първо, той има по-основателни права за престола, както по мъжка, така и по женска линия. Второ, той е дете, вместо което ще управлява регентски съвет. Тоест ние.

— Глупости! Ще се справим и с бащата! Ще се намери начин!

— Ще му пробутаме жена ми! — предложи екзалтираният.

— Почакайте, граф Броане. Сега не е време за това. Господа, този съвет е за нещо друго. Бих искал да отбележа, че все още управлява Емхир вар Емрейс.

— И още как — съгласи се простуденият, духайки си носа. — Управлява и живее, радва се на прекрасно здраве, както физическо, така и умствено. Второто не подлежи на съмнение, след като отпрати всички вас от Нилфгард, заедно с войските, които биха ви били верни. Така че как смятате да извършите преврат, уважаеми княз Ардал, след като всеки момент могат да ви пратят в битка начело на армия „Изток“? А и княз Йоахим май също вече трябва да се присъедини към своите войски, Специална оперативна група „Верден“.

— Запази язвителността за себе си, Стефан Скелен. И не прави физиономии, които само според теб те карат да приличаш на твоя нов шеф, магьосника Вилгефорц. Имай предвид също, Кукумявко, че ако Емхир подозира нещо, за това сте виновни именно вие, ти и Вилгефорц. Признай си, че искахте да хванете цинтрийката и да я изтъргувате, включвайки в цената милостта на Емхир. Сега, когато девойката е мъртва, няма с какво да търгувате, нали? Емхир ще ви разпъне на коне, ето какво. Няма да си спасите главите — нито ти, нито магьосникът, с когото се свърза въпреки несъгласието ни!

— Никой от нас няма да си спаси главата, Йоахим — вметна басът. — Трябва да погледнем истината в очите. Нашето положение не е никак по-добро от това на Скелен. Така се получи, че всички се возим в една каруца.

— Но именно Кукумявката ни качи в тази каруца! Смятахме да действаме тайно, а сега какво? Емхир знае всичко! Агентите на Ватие де Ридо търсят Кукумявката из цялата империя! А за да се отърве от нас, Емхир ни изпрати на война, ето какво!

— Точно това ме радва — каза онзи, който разтягаше сричките. — Трябва да се възползваме от него. Уверявам ви, че войната вече е омръзнала на всички. На армията на обикновените хора, и най-вече — на търговците и предприемачите. Самото приключване на войната ще бъде посрещнато с огромна радост из цялата Империя, независимо от това как ще приключи тя. А вие, господа, като командващи армии, можете да повлияете на резултата от войната, като в никой от случаите не губите. Ако войната приключи успешно, ще се окичите с лаврите на победители. А в случай на поражение ще бъдете посланици на провидението, привърженици на преговорите, слагащи край на кръвопролитията.