Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 76

— Такива краища — каза провличащият сричките — винаги са били рай за шпионите и любимо място за срещи между тях. Поради което са привличали и контраразузнаването, и шпиони, и всякакви съгледвачи и подслушвачи.

— Може и да е било така едно време. Но не и в епохата на женско управление, която трае в Тусент почти сто години. Повтарям, тук сме в безопасност. Тук никой няма да ни намери и да ни подслуша. Можем да се правим на търговци и спокойно да си обсъждаме важните за вашите княжески милости въпроси. За вашите лични богатства и владения.

— Презирам личната облага! — възмути се скърцащият. — Не съм дошъл тук заради нея! Интересува ме изключително благото на империята. А благото на империята, господа, това е силната династия! Ще бъде нещастие и огромно зло за империята, ако на трона се възкачи някакъв гнил плод с лоша кръв, потомък на физически и душевно болните северни изроди. Не, господа! Аз, Вет от рода Ветови, се заклевам, че няма да стоя в бездействие! Още повече, че на дъщеря ми вече почти й беше обещано…

— На твоята дъщеря ли, Дьо Вет? — извика басовият боботещ глас. — А какво да кажа аз? Аз, който подкрепих палето Емхир още тогава, в борбата против узурпатора? Нали именно от моята резиденция кадетите тръгнаха да щурмуват двореца? Още тогава малкият мерзавец заглеждаше мило моята Ейлан, усмихваше се, правеше й комплименти, а зад завесите, знам това, е опипвал гърдите й. А сега какво? Друга императрица? Такова публично оскърбление? Императорът на Вечната империя да постави над дъщерите на старите родове чужденка от Цинтра? А? Седи на трона благодарение на мен и смее да отхвърли моята Ейлан? Не, няма да търпя това!

— Нито пък аз! — извика поредният глас, висок и възбуден. — Мен също ме пренебрегна! Заради тази цинтрийска пришълка заряза жена ми!

— По една щастлива случайност — обади се човекът, провличащ сричките, — пришълката е изпратена на оня свят. Което следва от съобщението на господин Скелен.

— Изслушах внимателно съобщението на господин Скелен — каза скърцащият — и стигнах до извода, че от него не следва нищо, освен че пришълката е изчезнала. Щом е изчезнала, значи може да се появи отново. От миналото лято насам е изчезвала и се е появявала пак многократно! Наистина, господин Скелен, много ни разочаровахте. Вие и този магьосник, Вилгефорц!

— Сега не е време за това, Йоахим! Не е време да се обвиняваме и обиждаме взаимно, забивайки клинове в нашето единство. Трябва да сме силни и единни. И решителни. Няма значение дали цинтрийката е жива, или не. Императорът, който веднъж е оскърбил старите родове, ще продължава да го прави! Цинтрийката я няма? Тогава след няколко месеца той ще ни представи императрица от Зерикания или Зангвебар! Не, кълна се във Великото слънце, че няма да допуснем това!

— Няма да го допуснем, ето какво! Правилно го каза, Ардал! Родът на Емрейсите не оправда очакванията, и всеки ден, през който Емхир остава на трона, нанася вреда на Империята. А има кого да сложим на трона. Младият Ворис…

Чу се гръмко кихане, после подсмъркване.