Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 74

Не го предупреди също, когато от купчината шистови камъни на някакви си десетина крачки от Гералт изскочи сива размита фигура, която задращи с нокти по почвата, подскочи диво, а след това с писък и кикотене се понесе по коридора и се гмурна в една от зеещите в стената ниши.

Вещерът изруга. Магическата джаджа реагираше на червеникавите котаци, но не и на гремлините. „Трябва да си поговоря за това с Фрингила“ — помисли си той, докато се приближаваше към нишата, в която се беше скрило съществото.

Амулетът затрепери силно.

„Точно навреме“ — каза си Гералт. Но веднага се замисли. В края на краищата, медальонът можеше и да не е чак толкова глупав. Стандартната и любима тактика на гремлините беше да избягат и да устроят засада, от която поразяваха преследвача с неочакван удар на острите си като сърпове нокти. Гремлинът можеше да го чака там, в мрака, а медальонът да сигнализира за това.

Вещерът изчака дълго време, сдържайки дъха си и напрягайки слуха си. Амулетът си лежеше тихо и спокойно на гърдите му. Откъм дупката прииждаше неприятна смрад. Но цареше мъртвешка тишина. А нито един гремлин не би издържал толкова дълго в тишина.

Без да се колебае, Гералт влезе в нишата и запълзя на четири крака, закачайки с гърба си стърчащите камъни. Не се наложи да пълзи дълго.

Нещо изхрущя и зашумоля, подът пропадна и вещерът полетя надолу заедно с няколко центнера пясък и почва. За щастие полетът продължи кратко — отдолу нямаше бездънна пропаст, а обикновена яма. Излетя от нея като изпражнение от канализационната тръба и с трясък се стовари върху купчина изгнили дърва. Изтръска пясъка от очите си, изплю друга порция от него от устата си и изруга. Амулетът трепереше, без да спира, мяташе се на шията му като пъхнато в пазвата му врабче. Вещерът с усилие се сдържа да не го скъса и да не го запрати по дяволите. Първо, това щеше да ядоса Фрингила. Второ, хризопазът като че ли имаше някакви други магически свойства. Гералт се надяваше, че когато се проявят, амулетът ще започне да действа по-надеждно.

Опитвайки се да стане, той напипа с ръка кръгъл череп. И осъзна, че това, върху което лежи, съвсем не са изгнили дърва.

Изправи се и бързо огледа купчината кости. Бяха човешки. Явно беше, че всички тези хора в момента на смъртта си са били в окови и по всяка вероятност — голи. Костите бяха натрошени и оглозгани. Когато са ги гризали, хората може би вече не са били между живите. Но това не беше сигурно.

От ямата го изведе коридор, дълъг и прав като стрела. Шистената стена беше обработена доста гладко, това вече не приличаше на шахта.

Внезапно вещерът излезе в огромна каверна, чийто таван тънеше в мрак, а в средата й имаше гигантска, черна, бездънна пропаст, през която беше прехвърлен каменен, опасен на вид мост.

От стените глухо капеше вода, звънтеше ехо. От пропастта лъхаше хлад и зловоние. Амулетът беше спокоен. Гералт премина през моста внимателно и предпазливо, стараейки се да не се допира до разпадащите се перила.

Оказа се, че от другата страна на моста има още един коридор. В гладко обработените стени се виждаха ръждиви поставки за факли. Там имаше и ниши, в някои от които стояха статуйки от пясъчник, но капещата вода с годините ги беше изгладила и превърнала в безформени идоли. В стените бяха зазидани и плочи с барелефи. Направени от по-здрав материал, те се бяха съхранили по-добре. Гералт разпозна жена със сърпообразни крила, кула, лястовица, глиган, делфин, еднорог.