Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 72

— И против този принцип е трудно да се възрази — кимна Гералт. — Интересува ме още нещо, господин управителю. Защо търговците стоят тук, в пустошта, а не в Боклер? Или принцесата не бърза да им предложи гостоприемството си? Може би се гнуси от търговците?

— Ни най-малко — възрази Ферабрас. — Госпожа принцесата винаги ги кани, но те учтиво отказват. И живеят при лозите.

— Защо?

— Казват, че в Боклер има само пирове, банкети, разгул и развлечения. Според тях там човек само бездейства, затъпява и си губи времето, вместо да мисли за печалбата си. А да мислиш трезво за целта си, без да се разпиляваш, е наистина важно. Само тогава можеш да достигнеш съответната цел.

— Наистина, господин Ферабрас — изрече бавно вещерът. — Радвам се на съвместното ни пътешествие. Изясних си много неща чрез нашия разговор. Наистина много.

* * *

Въпреки очакванията на вещера, те не тръгнаха към замъка Померол, а продължиха малко нататък, към възвишението след котловината, на което се издигаше поредният замък, по-малък и доста по-занемарен. Наричаше се Зурбаран. Гералт предвкусваше близката работа и се радваше на усещането. Тъмната крепостна стена с порутени зъбци изглеждаше като омагьосани руини, несъмнено гъмжащи от магии, чудесии и чудовища.

Вътре, в двора, вместо чудесии и чудовища, забеляза няколко души, погълнати от магически занимания като преливане на бъчви, миене на дъски и закрепването им една към друга с помощта на пирони. Миришеше на прясно отсечено дърво, прясна вар, котки, прокиснало вино и грахова супа — която им поднесоха малко по-късно.

Огладнели от пътуването, вятъра и студа, те ядоха охотно и безмълвно. Компания им прави заместникът на управителя Ферабрас, представен на Гералт под името Шимон Гилда. Прислужваха им две руси девойки с дълги поне две лакти коси. И двете хвърляха на вещера толкова красноречиви погледи, че той реши колкото се може по-бързо да приключи с яденето и да се захваща за работа.

Шимон Гилда не беше виждал чудовището. Знаеше как изглежда само от разказите на Други.

— Бил черен като смола, но когато пълзял по стените, тухлите се виждали през него. Бил като желе, разбирате ли, господин вещерю, с извинение, като сопол. А лапите му били дълги и тънки, и силни; били осем или дори повече. Йонтек само стоял и гледал, най-накрая се опомнил и изкрещял с всички сили: „Умри, гадино!“. И започнал да реди екзорсизъм: „Да пукнеш дано, изчадие.“ А чудовището веднага: скок, скок, скок. Изчезнало и повече не се видяло. Скрило се в бездните на пещерата. Тогава момчетата казаха: щом има чудовище, повишете ни заплатите за работа във вредни за здравето условия, а ако не искате, ще подадем жалба в гилдията. А аз им викам, че могат да си заврат тяхната гилдия знаят къде…

— Кога са видели за последен път чудовището? — попита Гералт.

— Преди две седмици. Малко преди Юле.

— Казахте, че преди Ламас — обърна се вещерът към управителя.

Алкид Ферабрас се изчерви на местата, непокрити с брада. Шимон Гилда изсумтя.