Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 50

— Знам закъде бързаш толкова — озъби се в усмивка рицарят. — Не се бой, твоята зеленоока ще те чака. Едва удари полунощ. Разкажи за пиршеството.

— Разказвам и тръгваме?

— И тръгваме.

* * *

Видът на подредените в гигантска подкова маси убедително говореше за това, че есента отива към края си и идва зимата. Сред ястията в блюдата преобладаваше дивечът във всичките му възможни форми и разновидности. Имаше огромни глигански и еленски бутове, най-различни пастети и резени месо, по есенно украсени с гъби, клюква, сливов мармалад и глогов сос. Имаше и подходящи за сезона птици — тетреви, глухари и фазани, декоративно украсени с крила и опашки; имаше печени лещарки и имелови дроздове. Имаше и същински деликатеси, като печени хвойнови дроздове, пълнени с хвойнови плодчета. Забелязваха се и пъстърви от планинските езера, бяла риба, налими и печени щуки.

Сред зеленчуците преобладаваше късноесенна маруля, която, ако се наложеше, можеше да се бере дори изпод снега.

Цветята бяха заменени от имел.

Насред подковообразното закръгление, където бяха столовете на принцеса Анариета и най-уважаваните гости, върху огромен сребърен поднос беше сложено украшението на вечерта. Сред трюфели, изрязани от моркови цветчета, разрязани на две лимони и артишокови сърца лежеше гигантска чига, а върху гърба й стоеше на един крак изпечена чапла със златен пръстен във вдигнатия клюн.

— Заклевам се в чаплата! — възкликна, вдигайки чашата си, Пейрак-Пейран, добре познатият на вещера барон с бичата глава в герба. — Заклевам се в чаплата да браня рицарската чест и честта на дамите и поемам обет никога да не отстъпвам никому полесражението!

Обетът бе възнаграден с гръмки овации. След което се заеха с яденето.

— Заклевам се в чаплата! — извика друг рицар с предизвикателно стърчащи нагоре мустаци. — До последна капка кръв ще браня границите на Нейна милост Ана Хенриета! А за да докажа своята вярност, се заклевам да изрисувам на щита си чапла и цяла година да се бия инкогнито, криейки името и герба си, и наричайки се Рицарят на бялата чапла! Пия за здравето на Нейна княжеска милост!

— Здраве! Щастие! Да живее Нейна милост!

Анариета благодари с леко кимане. Главата й бе окичена с диамантена диадема, а диамантите върху принцесата бяха толкова, че просто с едно преминаване покрай стъкло можеше да го издраска цялото. До нея седеше Лютичето, усмихвайки се глуповато. Малко по-далеч, между две матрони, се намираше Емиел Регис. Беше облечен с черен аксамитов кафтан, в който изглеждаше точно както се полага на вампир. Той услужваше на матроните и ги забавляваше с разговор, а те го слушаха увлечено.

Гералт хвана блюдото с украсена с магданоз бяла риба и я подаде на седналата от лявата му страна Фрингила Виго, която носеше рокля от виолетов сатен и красиво колие от аметисти, много добре пасващо си с деколтето. Поглеждайки го изпод черните си мигли, Фрингила вдигна чашата си и загадъчно се усмихна.