Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 49

* * *

— При дадените обстоятелства трябва да подчертая — заговори носово шамбелан Льо Гоф, — че на масата на Нейна милост няма последни места, никой на масата няма право да се обижда от мястото, на което е сложен. Обаче ние тук, в Тусент, строго съблюдаваме традициите и обичаите, и в съответствие с тези обичаи…

— Преминете към същността, господине.

— Пиршеството е утре. Трябва да подредя гостите според ранга им.

— Ясно — отговори със сериозен тон вещерът. — Нека да отгатна — най-достоен сред нас по ранг е Лютичето.

— Господин виконт Юлиан — изрече шамбеланът, вирвайки нос, — е извънредно почетен гост. И като такъв ще седи отдясно на Нейна милост.

— Ясно — повтори вещерът, сериозен като самата смърт. — А виконтът не разясни ли кой от нас какъв ранг има?

— Разясни — изкашля се шамбеланът, — че Ваши милости са тук инкогнито с рицарска мисия, чиито подробности, както и истинските ви имена, гербове и титли, не можете да издадете, защото сте дали обет.

— Точно така. Какъв е проблемът в такъв случай?

— Проблемът е, че трябва да наредя всички! Вие сте гости, при това другари на господин виконта, значи трябва да ви сложа по-близо до главната маса… Между бароните. Но нали не може всички вие да сте равни, дамите и господата, защото никога не се случва всички да са равни. Ако някой от вас е от по-висок ранг, трябва да седи на горната маса, при принцесата…

— Той е граф! — Вещерът без колебание посочи вампира, който наблизо се любуваше замислено на стената, почти изцяло покрита с гоблени. — Но за това нито дума! Тайна е!

— Разбирам! — Шамбеланът за малко не се задави от възторг. — При дадените обстоятелства… Ще го настаня от дясната страна на графиня Нотурна, благородната леля на госпожа принцесата.

— Няма да съжалите — нито вие, нито лелята. — Гералт беше с каменно лице. — Той няма равни на себе си нито в обноските, нито в разговорите.

— Радвам се да чуя това. А вие, господине от Ривия, ще седнете до уважаемата госпожа Фрингила. Такава е традицията. Вие я носихте до Бъчвата, значи сте… хм… нещо като неин рицар…

— Разбирам.

— Чудесно. А, господин графе…

— Да? — учуди се вампирът, който току-що се беше откъснал от един гоблен, изобразяващ битка между великани и циклопи.

— Нищо, нищо — усмихна се Гералт. — Просто си говорим.

— Аха — кимна Регис. — Не знам дали сте забелязали, господа… Но този циклоп на гоблена, този с тоягата… Вижте пръстите на краката му. Трябва да ви кажа, че той има два леви крака.

— Наистина — потвърди без сянка на учудване шамбеланът Льо Гоф. — В Боклер има много такива гоблени. Шивачът, който ги е тъкал, е бил истински майстор. Но страшно много е пиел. Както подобава на човек на изкуството.

* * *

— Време ни е — обади се вещерът, избягвайки погледите на разгорещените от виното девойки от съседната маса, на която се занимаваха с гадаене. — Да се приготвяме, Рейнар. Да плащаме, да възсядаме конете и към Боклер.