Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 48

— Извинявайте, но това е професионална тайна.

— То се знае — отговори Палмерин дьо Лонфал, рицарят с кръста с лилиите. — Позицията ви е разбираема. Наистина. Боя се, че ще ви оскърбя с предложението си, но въпреки това ще го отправя. Откажете се от този договор, господин вещерю. Не убивайте сукубата, оставете я на мира. Без да казвате нищо на дамите и принцесата. А ние, господата от Тусент, честна дума, ще надхвърлим предложеното от дамите. Щедростта ни ще ви учуди.

— Предложението наистина е близо до оскърбление — изрече студено вещерът.

— Господин Гералт. — Изражението на Палмерин дьо Лонфал беше твърдо и сериозно. — Ще ви кажа защо се осмелихме на такава стъпка. Дочухме слух за вас, че убивате изключително само такива чудовища, които представляват заплаха. Реална заплаха. Не въображаема, породена от невежество или предразсъдъци. Позволете да отбележа, че сукубата не заплашва никого и не вреди никому. Просто посещава насън… От време на време… И безпокои малко…

— Но само пълнолетни — добави бързо Пейрак-Пейран.

— Дамите от Тусент — каза Гералт, оглеждайки се — едва ли ще се зарадват, когато узнаят за разговора ни. Принцесата също.

— Напълно сме съгласни с вас — промърмори Палмерин дьо Лонфал. — Желателно е да сме дискретни. Няма защо да разбунваме духовете.

— Открийте ми сметка в някоя от местните банки на джуджетата — изрече бавно и тихо Гералт. — И ме учудете с щедростта си. Но ви предупреждавам, че е трудно да бъда учуден.

— И все пак ще се постараем — обеща гордо Пейрак-Пейран.

Обмениха прощални поклони.

Върна се Регис, който, естествено, беше чул всичко с вампирския си слух.

— Сега — каза той, без да се усмихва, — също можеш да кажеш, че това е било неволен рефлекс и необясним импулс. Но ще ти е трудно да обясниш откъде се е взела новата банкова сметка.

Гералт гледаше някъде високо, над върховете на кипарисите.

— Кой знае — каза той. — Може пък да поостанем няколко дни. Като се имат предвид ребрата на Милва, може би и повече от няколко дни. Може би няколко седмици? Няма да навреди, ако се сдобием с финансова независимост за това време.

* * *

— Значи ето откъде имаш сметка в Чианфанели — поклати глава Рейнар дьо Боа-Фресне. — Да… Ако принцесата беше узнала, щеше да има смяна на постове, ново раздаване на длъжности. Може би и аз щях да се издигна малко? Честна дума, жалко, че нямам данни на доносник. А сега ми разкажи за прочутото пиршество, на което толкова се радвах. Толкова разчитах да присъствам на него, да хапна, да пийна! А вместо това ме изпратиха на границата, на студа с кучешки впряг. Ех, съдба, съдба, рицарска съдба…

— Големият и шумно рекламиран пир — започна Гералт — беше предшестван от сериозни приготовления. Трябваше да бъде намерена Милва, която се криеше в конюшните, и да бъде убедена, че от нейното участие в банкета зависи съдбата на Цири и едва ли не на целия свят. Трябваше почти насила да бъде облечена с рокля. После трябваше Ангулеме да бъде принудена да обещае, че ще избягва думи като „курва“ и „задник“. Когато най-накрая постигнахме всичко това и смятахме да си отдъхнем на чаша вино, се появи шамбелан Дьо Гоф, миришещ на глазура и надут като пуяк.