Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 52

— За да бъде всичко ясно — каза тя след малко, — не съм имала намерение да заблуждавам никого. Но и не съм длъжна гръмогласно да известявам всички за професията си или да си слагам островърха шапка и черно наметало. Защо да плаша децата? Имам право да съм инкогнито.

— Безспорно.

— В Боклер съм, защото тук е ако не най-голямата, то най-богатата библиотека в познатия свят. Освен университетските, разбира се. Но университетите следят много ревностно за достъпа до рафтовете си, а тук съм роднина и приятелка на Анариета и всичко ми е позволено.

— За завиждане си е.

— По време на аудиенцията Анариета намекна, че тукашните книги може да съдържат полезна за теб информация. Не се разочаровай от нея заради театралната й екзалтация. Тя си е такава. И наистина не е изключено да намериш нещо в книгите, даже е много вероятно. Достатъчно е да знаеш какво търсиш и къде да го търсиш.

— Наистина. Нищо повече.

— Ентусиазмът на отговорите ти наистина вдига духа и предразполага към разговор. — Тя леко присви очи. — Досещам се за причината. Не ми се доверяваш, нали?

— Може ли още от лещарката?

— Заклевам се в чаплата! — Един млад рицар от края на подковата се изправи и обви около врата си шал, получен от съседката му по маса. — Заклевам се да не свалям шала, докато не бъдат избити до крак бандитите от прохода Сервантес!

Принцесата изрази признателността си чрез покровителствено навеждане на искрящата от диаманти диадема.

Гералт разчиташе на това, че Фрингила няма да продължи разговора.

Но грешеше.

— Ти не ми вярваш и не ми се доверяваш — каза тя. — Причиняваш ми нещо подобно на болка. Не само се съмняваш, че искрено искам да ти помогна, но при това и не вярваш, че мога да го направя. Ох, Гералт! Дълбоко засегна моето самолюбие и възвишените ми стремежи.

— Чуй ме…

— Не! — Тя вдигна ножа и вилицата, сякаш за да го заплаши с тях. — Не се оправдавай! Не понасям мъже, които се оправдават!

— А какви мъже понасяш?

Тя отново присви очи, все още държейки приборите така, сякаш се готви да нанесе удар.

— Списъкът е дълъг — каза бавно. — И не искам да те отегчавам с подробности. Ще отбележа само, че достатъчно високо в него стоят мъже, които заради любимата си са готови да отидат накрай света, без да се страхуват, презирайки опасността. И които не се предават, дори и когато изглежда, че нямат шансове за успех.

— А останалите позиции от списъка? — не издържа той. — Другите мъже, които са ти по вкуса? Също ли са безумни?

— А какво е истинската мъжественост — закачливо наведе глава тя, — ако не смесица в точните пропорции между класа и безумие?

— Дами и господа, барони и рицари! — извика шамбеланът Льо Гоф, ставайки и вдигайки с двете си ръце гигантската си чаша. — При така създалите се обстоятелства си позволявам да вдигна тост: за Нейна светлост принцеса Ана Хенриета!

— Здраве и щастие!

— Ура!

— Да живее!

— А сега, дами и господа — шамбеланът остави чашата и тържествено кимна на лакеите, — сега… Magna Bestia!

На подноса, който четирима прислужници внесоха върху нещо, подобно на носилка, лежеше огромно печено туловище, което изпълни залата с чуден аромат.