Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 40

— Нейна светлост принцеса Ана Хенриета — обадиха се полугласно зад гърба на Гералт. — Поклонете се, господине.

„Интересно, коя ли от двете е — помисли си Гералт, с усилие свивайки болното си коляно в церемониален поклон. — Гръм да ме удари, и двете изглеждат като принцеси. Като кралици!“

— Станете, господин Гералт — разсея съмненията му жената с кестенявите коси и острото носле. — Приветстваме вас и вашите приятели в княжество Тусент, в двореца Боклер. Щастливи сме да посрещнем гости, нагърбили се с толкова благородна мисия. При това приятели на скъпия за нашето сърце виконт Юлиан.

Лютичето се поклони дълбоко и енергично.

— Виконтът — продължи принцесата — ни съобщи вашите имена, разясни ни характера на вашата експедиция и ни разказа какво ви е довело в Тусент. Неговият разказ развълнува сърцата ни. Ще сме щастливи да си поговорим с вас при лична аудиенция, господин Гералт. Но тази среща малко ще се забави, тъй като ни предстои да се погрижим за някои държавни задължения. Завърши събирането на гроздето, традицията изисква да участваме в Празника на Бъчвата.

Втората жена, онази с воала, се наведе към принцесата и бързо прошепна нещо. Ана Хенриета погледна към вещера, усмихна се и прекара език по устните си.

— Нашата воля е — повиши тя глас — заедно с виконт Юлиан при Бъчвата да ни служи и господин Гералт от Ривия.

Сред групата придворни и рицари се разнесе шумолене като на разлюлени от вятъра борови клони. Принцеса Анариета за пореден път стрелна вещера с поглед и излезе от залата, заедно с приятелката си и кортежа от пажове.

— Гръм и мълния! — прошепна Шахматния рицар. — Гледай ти! Голяма чест ви оказаха, господин вещерю.

— Не разбрах съвсем за какво става въпрос — призна си Гералт. — По какъв начин ще трябва да служа на Нейно Величество?

— Нейна милост — поправи го, приближавайки се, пълен тип с външността на сладкар. — Простете, че се намесвам, господа, но при дадените обстоятелства съм принуден да го направя. Ние тук, в Тусент, строго спазваме традицията и протокола. Аз съм Себастиан льо Гоф, шамбелан и церемониалмайстор на княжеския двор.

— Приятно ми е.

— Официалното и протоколно обръщение към госпожа Ана Хенриета — шамбеланът и церемониалмайсторът не само че изглеждаше като сладкар, но и миришеше на глазура — е „Ваша Светлост“. Неофициалното — „Ваша Милост“. Фамилиарно, извън двореца — „Госпожо принцесо“.

— Благодаря, ще запомня. А другата жена? Как трябва да се обръщам към нея?

— Официалното обръщение е „уважаема“ — каза сериозно шамбеланът. — Но е напълно допустимо и „госпожо“. Това е роднина на принцесата, казва се Фрингила Виго. Съгласно волята на Нейна милост, ще служите при Бъчвата именно на нея, на госпожа Фрингила.