Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 41

— А в какво се изразява тази служба?

— Нищо сложно. Сега ще ви обясня. Разбирате ли, ние вече много години използваме механични преси, но традицията…

* * *

Дворът беше изпълнен с глъчка и фееричен писък на пищялки, дива музика на флейти, ожесточено дрънкане на дайрета. Около сложената върху платформа бъчва подскачаха и се бутаха наредени в кръг комедианти и акробати. Дворът и заобикалящите го галерии бяха запълнени с хора — рицари, дами, дворяни, богато облечени граждани.

Шамбеланът Себастиан льо Гоф вдигна нагоре украсения с лозови филизи жезъл, после удари три пъти с него платформата.

— Хо, хо! — извика той. — Благородни дами, господа и рицари!

— Хо, хо! — отговори тълпата.

— Хо, хо! Това е древният обичай! Нека ни дари с вино лозата! Хо, хо! Нека узрее като слънце!

— Хо, хо! Нека узрее!

— Хо, хо! Нека, смачкано, то да ферментира! Нека набере сила и вкус в бъчвите! Да се излее в бокалите и да влезе в главите за слава на прекрасните дами, благородните рицари и работниците винари!

— Хо, хо! Нека ферментира!

— Да бъде красота!

От ленените палатки на противоположната стена на двора се появиха две жени — принцеса Ана Хенриета и чернокосата й спътница. И двете бяха плътно загърнати с алени наметала.

— Хо, хо! — удари с жезъла шамбеланът. — Да дойдат Младите!

„Младите“ бяха инструктирани, знаеха какво трябва да направят. Лютичето се приближи към принцесата, а Гералт — към чернокосата. Която, както той вече знаеше, се наричаше уважаемата Фрингила Виго.

Жените едновременно отметнаха наметалата и тълпата избухна в гръмки овации. Гералт преглътна.

Двете жени носеха бели, тънки като паяжина, дори нестигащи до бедрата ризи с презрамки. И нищо друго. Дори бижута. Освен това бяха боси.

Гералт вдигна Фрингила на ръце, а тя доста охотно го прегърна през шията. Ухаеше леко на амбра и рози. И на женственост. Тя беше топла и тази топлина го пронизваше като острие на стрела. Беше мека и тази мекота изгаряше и дразнеше пръстите му.

Мъжете понесоха жените към бъчвата: Гералт — Фрингила, и Лютичето — принцесата. Помогнаха им да застанат върху мачкащото се под краката им, изпускащо сок грозде. Тълпата изрева.

— Хо, хо!

Принцесата и Фрингила сложиха ръце върху раменете една на друга — така беше по-лесно да запазят равновесие върху гроздето, сред което потънаха до коленете. Сокът пръскаше и течеше. Въртейки се, жените мачкаха гроздето и се кикотеха като малки деца. Фрингила съвсем непротоколно стрелкаше с погледи вещера.

— Хо, хо! — ревеше тълпата. — Хо, хо! Да ферментира!

От мачканото грозде бликаше сок, мътната течност бълбукаше и се пенеше около коленете на жените.

Шамбеланът удари с жезъла по дъските на платформата. Гералт и Лютичето се приближиха и помогнаха на жените да излязат от бъчвата. Гералт видя как Анариета ухапа Лютичето по ухото, а очите й проблясваха опасно. Стори му се, че устните на Фрингила се плъзнаха по бузата му, но не би се обзаложил дали това е нарочно, или случайно. Ароматът на гроздовия сок го удари в главата.