Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 42

Гералт пусна Фрингила върху подиума и я загърна с аленото наметало. Бързо и силно Фрингила стисна дланта му.

— Тези древни обичаи — прошепна тя, — толкова са възбуждащи. Нали?

— Да.

— Благодаря, вещерю.

— Удоволствието беше изцяло мое.

— Не изцяло. Уверявам те, че не изцяло.

* * *

— Налей, Рейнар.

На съседната маса провеждаха поредното зимно гадаене, състоящо се в хвърляне на увито в дълга спираловидна лента ябълкова кора. В зависимост от формата на падналата кора се опитваха да отгатнат името на бъдещия партньор. Кората винаги падаше във формата на „8“. Въпреки това веселбата продължаваше.

Рицарят му наля.

— Оказа се, че Милва е здрава — изрече замислено вещерът, — макар и все още да носи превръзка на ребрата. Въпреки това тя седеше в стаята и отказваше да излиза, и за нищо не света не се съгласяваше да облече подарената й рокля. Очертаваше се скандално нарушаване на протокола, но всезнайкото Регис оправи нещата. След като цитира дузина прецеденти, принуди шамбелана да донесе на стрелкинята мъжки дрехи. Ангулеме — точно обратното; с удоволствие свали панталоните и ботушите за езда, а роклята, сапуна и гребена направиха от нея съвсем привлекателна девойка. Естествено, банята и чистите дрехи повдигнаха духа на всички ни. Дори на мен. И всички отидохме на аудиенцията в добро настроение…

— Изчакай за малко — посочи с кимане Рейнар. — Към нас се приближават клиенти. Хо, хо, при това не един, а двама лозари. Малатеста, клиентът ни, води своя колега… и конкурент. Чудо на чудесата!

— А вторият кой е?

— Лозите Померол. В момента пием точно от тяхното вино, „Кот дьо Блесюр“.

Малатеста, управителят на лозите Ферментино, махна с ръка и се приближи, водейки спътника си — мъж с черни мустачки и буйна черна брада, приличащ повече на убиец, отколкото на чиновник.

— Позволете да ви представя господин Алкид Ферабрас, управител на лозите Померол — каза Малатеста, посочвайки брадатия.

— Моля, седнете.

— Ние само за малко. При господин вещера, относно звяра в подземията ни. От това че се намирате тук, следва, че чудовището е убито?

— Напълно.

— Уговорената сума ще бъде преведена на сметката ви в Чианфанели най-късно вдругиден — увери го Малатеста. — Ох, благодаря ви, господин вещерю. Благодаря ви стократно. Толкова хубаво подземие, със сводест таван, ориентирано към север, нито твърде сухо, нито твърде влажно, точно каквото трябва да бъде за виното, а заради проклетото чудовище не можехме да го използваме. Сами сте видели, наложи се да зазидаме част от тунелите, но въпреки това звярът успя да се промъкне… Пфу, пфу, откъде се взе, не мога да проумея… Сигурно от самия пъкъл…

— В пещерите в скали от вулканична лава винаги има чудовища — обади се с дълбокомислено изражение Рейнар дьо Боа-Фресне. Той си партнираше с вещера вече повече от месец, и като добър слушател беше успял да научи доста неща през това време. — Ясна работа, където има вулканична лава, там търси чудовища.

— Може и да е заради вулканичната лава — погледна го накриво Малатеста. — Каквото и да представлява тази вулканична лава. Но хората разправят, че е защото нашите подземия са свързани с дълбоки пещери, със самите земни недра. Имаме много такива ями и пещери.