Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 38

* * *

— Въпреки октомврийските шегички на Ангулеме — Рейнар седна зад масата и разкопча колана си, — сега ще се напием с някоя хубава марка от хубава реколта, вещерю. Заработили сме. Можем да се повеселим.

— Много ясно. — Гералт кимна на кръчмаря. — В края на краищата, както казва Лютичето, може и да съществуват и други мотивации за заработване, но аз не ги знам. Така че да си хапнем от онова, което ухае толкова вкусно от кухнята. Между другото, днес във „Фазанарията“ е доста тясно, въпреки късния час.

— Навечерието на Юле е — поясни кръчмарят, чул думите му. — Хората празнуват. Веселят се. Гадаят каква ще е годината. Традицията го изисква, а при нас традицията е…

— Знам — прекъсна го вещерът. — А какво казва традицията за днешната кухня?

— Студен език с хрян. Бульон от угоен петел и късчета от мозък. Резени говеждо с картофени кнедли и зеле.

— Носи ги веднага, добри човече. И към тях… Какво към тях, Рейнар?

— Щом става въпрос за говеждо — каза след кратък размисъл рицарят, — то червеното „Кот дьо Блесюр“. От годината, в която старата принцеса Кароберта опна петалата.

— Добър избор — кимна кръчмарят. — На вашите услуги, господа.

Венец от имел, неловко хвърлен зад гърба от девойка от съседната маса, падна току до коляното на Гералт. Компанията на девойката избухна в смях. Девойката очарователно се изчерви.

— Да ги нямаме такива! — Рицарят взе венеца и го хвърли встрани. — Това няма да бъде поредното ви завоевание. Той вече е зает, драга госпожице. Вече е в плен на едни зелени очи…

— Млъкни, Рейнар…

Кръчмарят донесе поръчката.

Те ядяха, пиеха и мълчаха, слушайки как се веселят хората.

— Юле — каза Гералт, оставяйки чашата. — Midinvaerne. Зимното слънцестоене. От два месеца съм прикован тук. Два загубени месеца.

— Един месец — поправи го хладно и трезво Рейнар. — Ако изобщо си изгубил нещо, то е само месец. После снеговете затрупаха планинските проходи и нямаше как да се измъкнеш от Тусент, каквото и да направиш. А това, че дочака тук Юле, а сигурно ще дочакаш и пролетта, е по волята на висша сила, така че напразно се вайкаш и оплакваш. И не прекалявай със съжалението — така или иначе не вярвам, че ти е чак толкова жал.

— Ох, какво знаеш ти, Рейнар! Какво знаеш!

— Не знам много — съгласи се рицарят, наливайки си вино. — Не много повече от това, което виждам. А видях първата ви среща, между теб и нея. В Боклер. Помниш ли Празника на Бъчвата? Белите дрехи?

Гералт не отговори. Той помнеше.

— Очарователно е това място, дворецът Боклер, пълно е с любовна магия — занарежда Рейнар, наслаждавайки се на аромата на виното. — Самият му вид е способен да омагьосва. Помниш ли как на всичките ви спря дъхът само при вида му, тогава, през октомври? Да не забравяме какво каза Кахир тогава.

* * *

— Симетрично замъче — каза с възхищение Кахир. — Наистина симетрично и радващо окото замъче.

— Добре си живее принцесата — рече вампирът. — Трябва да го признаем.

— Наистина хубав дом, мамка му — добави Ангулеме.

— Дворецът Боклер — не без гордост повтори Рейнар дьо Боа-Фресне. — Елфическа постройка, само че леко преправена. Казват, от самия Фарамонд.