Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 39

— Не „казват“ — възрази Регис. — А без никакво съмнение. Стилът на Фарамонд си личи от пръв поглед. Достатъчно е да се видят тези кули.

Увенчаните с червени керемиди кули, за които говореше вампирът, врязваха в небето тънките си бели обелиски, израстващи от изящната, разширяваща се надолу сграда на замъка. Видът им предизвикваше неудържима асоциация със свещи, от които са потекли гирлянди от восък върху майсторски резбованата основа на свещника.

— Около склоновете на Боклер се разстила градът — поясни рицарят Рейнар. — Крепостните стени, разбира се, са изградени по-късно — нали знаете, че елфите не са ограждали градовете си със стени. Пришпорете конете, драги. Чака ни дълъг път. Боклер само ви се струва близо, планините изкривяват перспективата.

— Да тръгваме.

Яздеха бързо, изпреварвайки пътници и скитници, каруци и двуколки, натоварени с тъмно, сякаш мухлясало грозде. После започнаха шумните и миришещи на ферментирал плод улички на града, след тях — мрачен парк, обрасъл с тополи, тисове, трънаци и чимшир. После дойдоха лехи с рози, главно от сортовете мултифлора и центифолия. Подир тях — резбованите колони, порталите и арките на двореца, слуги и лакеи с ливреи.

Този, който ги посрещна, беше Лютичето, фризиран и облечен като принц.

* * *

— Къде е Милва?

— Здрава е, не се притеснявай. Седи в покоите, приготвени за вас. И не иска да излиза оттам.

— Защо?

— За това — по-късно. А сега — да вървим. Принцесата чака.

— Направо от пътя?

— Такова е желанието й.

Залата, в която влязоха, беше пълна с хора, пъстроцветни като райски птици. Гералт нямаше време да се заглежда. Лютичето го побутваше към мраморните стъпала, при които в обкръжението на пажове и придворни стояха две жени, рязко открояващи се сред тълпата.

Беше тихо, но сега стана още по-тихо.

Първата жена имаше остър и вирнат нос, а сините й очи бяха пронизващи и сякаш леко неспокойни. Кестенявите й коси бяха фризирани в изумителна, наистина артистична прическа, закрепена с кадифени лентички, изпипана до най-дребните детайли, включително и къдрица с формата на правилен полумесец върху челото. Горната част на роклята с деколте преливаше в хиляди сини и лилави ивици на черен фон, долната част беше черна, гъсто осеяна с десен от малки жълти хризантеми. Върху шията и деколтето се виждаше завита по сложен начин огърлица от обсидиани, изумруди и лапис-лазули, завършваща с жадеитов кръст, разположен едва ли не между малките гърди, поддържани от плътно прилепнал корсет. Ниската яка на деколтето разкриваше дребни рамене и сякаш не беше добре закрепена върху тях — Гералт постоянно имаше чувството, че роклята всеки миг ще се изплъзне от бюста. Но тя не се изплъзваше, задържана в нужното положение от тайнствени прийоми на шивашкото изкуство и от гънките на дрехата.

Втората жена беше висока приблизително колкото първата. Червилото на устните й беше в същия цвят. Но с това приликите между двете свършваха. Върху късо подстриганите си черни коси тя носеше мрежеста шапчица, от която пред лицето й до върха на малкото носле се спускаше воал. Мотивът с цветя върху воала не закриваше прекрасните, блестящи, силно гримирани в зелено очи. Същият воал с цветя прикриваше и скромния разрез на черната рокля с дълги ръкави, върху която проблясваха сякаш безразборно разхвърляни сапфири, аквамарини, планински кристали и златни ажурни звездички.