Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 33

* * *

— За първи път. — Рейнар дьо Боа-Фресне тихичко подсвирна през зъби, с което, както Гералт вече знаеше, изразяваше най-висока степен на учудване. — За първи път виждам с очите си такова нещо. Истинско чудо, честна дума, чудо на чудесата. Значи това е прославеният василиск?

— Не. — Гералт вдигна чудовището по-нависоко, за да може рицарят да го разгледа по-добре. — Това не е василиск, а кокошолис.

— А каква е разликата?

— Съществена. Василискът, наричан още регулус, е влечуго, а кокошолисът, наричан също скофин или кокатриксия, е орниторептилия, което значи, че не е нито влечуго, нито птица. Това е единственият известен представител на рода, който учените са нарекли Орниторептили, тъй като след дълги обсъждания установили, че…

— А кой от тези двамата — прекъсна го Рейнар дьо Боа-Фресне, който явно не се интересуваше от мотивите на учените, — убива или превръща в камък с поглед?

— Никой, това е измишльотина.

— Тогава защо хората толкова се страхуват от тях? Този тук изобщо не е толкова голям. Наистина ли може да е опасен?

— Този тук — вещерът тръсна плячката — обикновено напада изотзад, и се цели между прешлените, или под левия бъбрек, в аортата. Обикновено е достатъчен един удар с клюна. А що се отнася до василиска, все едно е къде ще ухапе. Неговата отрова е най-силният познат невротоксин. Убива за една секунда.

— Бррр… А кой от тях може да бъде убит с помощта на огледало?

— И двата. Ако ги халосаш право по главата.

Рейнар дьо Боа-Фресне се закикоти. Гералт не се засмя; шегата за василиска и огледалото беше престанала да го забавлява още в Каер Морхен — учителите я повтаряха прекалено често. Не по-малко скучни бяха и шегите за еднорозите и девиците. Но рекордът за глупост и примитивизъм в Каер Морхен се държеше от многобройните версии на вица за младия вещер, който се обзаложил, че ще прегърне дясната лапа на драконка.

Гералт се усмихна на спомените си.

— Предпочитам да те виждам усмихнат — рече Рейнар, наблюдавайки го внимателно. — Стократно, безкрайно повече предпочитам да те виждам такъв, какъвто си сега. Вместо такъв, какъвто беше тогава, през октомври, след онази битка в друидската гора, когато пътувахме към Боклер. Тогава, повярвай ми, ти беше мрачен, озлобен и сърдит на целия свят като измамен лихвар, а и раздразнителен като мъж, който не е могъл да направи нищо цяла нощ. Дори и на сутринта.

— Наистина ли бях такъв?

— Наистина. Затова не се учудвай, че предпочитам да те виждам такъв, какъвто си сега. Променен.

— Трудова терапия. — Гералт отново тръсна държания за опашката кокошолис. — Спасителното влияние на работата върху психичното здраве. Така че, за да продължим лечението, да преминем към работата. Има възможност от скофина да се заработи нещо повече от наградата, определена за убиването му. Той не е много осакатен и ако имаш клиент за целия труп, с цел да се препарира, вземай не по-малко от двеста. Ако трябва да се разфасова на части, не забравяй, че най-ценното в него са перата над опашката, особено тези по средата. Те могат да се наточат доста по-остро от гъшите пера, освен това пишат по-добре и по-чисто, а и са по-твърди. Писарите, които знаят това, без колебание ще ти дадат по петарка на парче.