Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 35

— Честна дума, вещерю, аз съм странстващ рицар — прихна Рейнар дьо Боа-Фресне. — Забрави ли? А рицарите винаги говорят като идиоти. Това е знак, като този щит тук. По него се разпознава братството ни както герб върху щит.

* * *

— Честна дума — каза Шахматния рицар, — напразно се тревожите, господин Гералт. Вашата приятелка сигурно вече е здрава и съвсем е забравила за слабостта си. Госпожа принцесата разполага с придворни медици, способни да излекуват всяко неразположение. Честна дума, няма причина за безпокойство.

— И аз съм на това мнение — каза Регис. — Защо не се поразведриш, Гералт? Нали и друидките лекуваха Милва…

— А друидките разбират от тези неща — вметна Кахир. — Най-доброто доказателство за това е моята разбита от миньорска брадва глава — само я погледнете сега, почти като нова е. И Милва сигурно е добре. Няма поводи за тревога.

— Дано.

— Здрава е вече — повтори рицарят. — Вашата Милва е като кукуряк, залагам си главата, че вече танцува на баловете. Пирува! В Боклер, в двореца на принцеса Анариета, постоянно има или балове, или пиршества. Ха-ха-ха, честна дума, сега, когато се освободих от обета си, аз също…

— Разделили сте се с обета?

— Съдбата беше благосклонна! Защото трябва да ви кажа, че се бях заклел и то не как да е, а в жерав! Напролет. Заклех се до Юле да затрия петнайсет грабители. И сега съм свободен от обета. Мога да пия и да ям говеждо. И вече не трябва да крия името си. Позволете да ви се представя — Рейнар дьо Боа-Фресне.

— Приятно ми е.

— Относно тези балове — обади се Ангулеме, пришпорвайки коня си, за да се изравни с тях. — Надявам се, че хапването и пийването няма да ни отминат и нас? А за танцуването — и аз бих потанцувала с удоволствие.

— Честна дума, в Боклер ще има всичко — увери я Рейнар дьо Боа-Фресне. — Балове, пирове, банкети, угощения и поетични вечери. Нали сте приятели на Лютичето… Исках да кажа — виконт Юлиан. А той е много скъп на госпожа принцесата.

— Че как, похвали ни се — изкикоти се Ангулеме. — А каква е историята на тази любов, знаете ли я, господин рицарю? Разкажете!

— Ангулеме — обади се вещерът, — непременно ли трябва да го знаеш?

— Не непременно. Но ми се иска! Не недоволствай, Гералт. И престани да се цупиш, защото при вида на киселата ти физиономия крайпътните гъби сами се мариноват. А ти, рицарю, отговори.

Кортежът от странстващи рицари пееше рицарска песен с повтарящ се рефрен. Думите на песента бяха невероятно глуповати.

— Това се случи преди около шест години… — започна рицарят. — Поетът ни гостува цяла зима и цяла пролет — свиреше на лютнята, пееше романси, рецитираше поезия. По това време принц Раймунд беше в Цинтра за подписване на договори. Не бързаше да се връща — не беше тайна, че има любовница в Цинтра. А госпожа Анариета и господин Лютичето… Ха, Боклер наистина е странен и очарователен, пълен е с любовна магия… Сами ще се убедите. Както тогава се убедиха принцесата и господин Лютичето. И неусетно, от стих на стих, от дума на дума, от комплимент на комплимент, от цветя, погледи, въздишки… Накратко казано, двамата се сближиха.