Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 30

Бонхарт седеше в другия края на стаята, сред останките от столчето, хванал се с ръце за чатала. От неговия нос също течеше кръв, оцветила сивите му мустаци в тъмночервено. Лицето му беше нашарено с кървави драскотини. Едва зарасналите пръсти на Йенефер бяха жалко оръжие, но пък заключалките на двимеритовите гривни имаха прекрасни остри ръбове.

В подуващата се буза на Бонхарт, точно насред скулата, стърчеше, много дълбоко забита, вилицата, която Йенефер беше откраднала от масата по време на вечерята.

— Само против малките паленца ставаш, кучкарю — въздъхна магьосницата, опитвайки се да прикрие гърдите си с остатъка от роклята. — Но от кучките стой по-надалеч. Прекалено си слаб за тях, смотаняк!

Тя не можеше да си прости, че не го е уцелила там, където се целеше — в окото. Но мишената беше подвижна, освен това никой не е съвършен.

Бонхарт изкрещя, изправи се, изтръгна вилицата, изрева и се олюля от болка. Заруга противно.

В килията веднага надникнаха още двама стражи.

— Ей, вие! — развика се Бонхарт, бършейки кръвта от лицето си. — Бързо тук! Довлечете тази гадина насред стаята, разпънете я и я дръжте здраво.

Стражите се спогледаха. А после се вторачиха в тавана.

— По-добре си тръгвайте оттук, господине — каза единият от тях. — Нищо няма да разпъваме и да държим. Тези неща не ни влизат в задълженията.

— Освен това — промърмори друг страж, — нямаме желание да свършим като Риенс или Ширу.

* * *

Кондвирамурс остави върху купчината картини картона с изображението на затворническа килия и седяща жена с отпусната глава и ръце, приковани с вериги към каменната стена.

— Изтезавали са я — промърмори тя, — а през това време вещерът се е забавлявал в Тусент с някаква брюнетка.

— Осъждаш ли го? — попита рязко Нимуе. — Без да си сигурна?

— Не. Не го осъждам, но…

— Няма „но“. Млъкни, моля те.

Известно време седяха в мълчание, разглеждайки картоните с графики и акварели.

— Всички версии на легендата — Кондвирамурс посочи една от гравюрите — твърдят, че мястото на приключването й, финалът, последната битка между Доброто и Злото, направо Армагедон, е замъкът Рис-Рун. Всички версии. Освен една.

— Да — кимна Нимуе. — Всички, освен анонимната, не особено популярна версия, известна като „Черната книга от Еландер“.

— Черната книга твърди, че финалът на легендата се е случил в цитаделата Стига.

— Наистина. Също така и други, каноничните за легендата събития, са представени в Книгата от Еландер по съвсем различен начин от общоприетия.

— Интересно — Кондвирамурс вдигна глава, — кой ли от замъците е изобразен в илюстрациите? Кой е изтъкан на твоя гоблен? Кое изображение е правдивото?

— Това няма да го научим никога. Замъкът, станал свидетел на финала на легендата, не е оцелял. Разрушен е, от него не е останала и следа, в това са единодушни всички версии, дори и представената в Книгата от Еландер. Нито едно от посочените в източниците места не е убедително. Не знаем и никога няма да узнаем как е изглеждал този замък и къде се е намирал.