Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 29

Йенефер наостри уши. Септември. Ебинг. Хванал я е. Но нея я няма. Може би лъже?

— Сивокоса вещерка, обучавана в Каер Морхен. Принудих я да се бие на арена — да убива хора в съпровода на крясъците на тълпата. Постепенно я превърнах в звяр. Учех я с камшика, с пестници и шутове. Обучавах я дълго. Но зеленоокото змийче избяга.

Йенефер скришом въздъхна.

— Избяга от мен в друг свят. Но ние пак ще се срещнем. Сигурен съм, че някой ден ще се срещнем. Да, магьоснице. И ако съжалявам за нещо, то е само за това, че твоя вещерски любовник, онзи Гералт, го изгориха жив. С удоволствие бих позволил на проклетия дивак да се полюбува на острието ми.

Йенефер изсумтя.

— Чуй ме, Бонхарт, или както там се казваш. Не ме разсмивай. Не можеш да се сравняваш с вещера. В нито едно отношение. Ти, както сам си призна, си един ловец на кучета. Но си добър само срещу малки палета. Много малки палета.

— Виж това, вещице.

Той рязко разтвори салтамарката и ризата си и показа три сребърни медальона с преплетени ланци. На единия имаше котешка глава, на втория — орел или грифон. Йенефер не успя да види добре третия, но като че ли беше вълк.

— По панаирите е пълно с такива неща — изсумтя тя, отново правейки се на безразлична.

— Тези не са от панаирите.

— Да бе.

— Имаше време — изсъска Бонхарт, — когато порядъчните хора се бояха от вещерите повече, отколкото от чудовищата. Чудовищата, то се знае, бяха из горите и в бърлогите си, а вещерите нагло се навъртаха около храмовете, сградите, училищата и забавите на площадите. Порядъчните хора с право смятаха това за скандално. Затова решиха да потърсят някой, който да сложи наглите вещери на мястото им. И намериха такъв. Трудно, бавно, надалеч — но го намериха. Както виждаш, на сметката ми са трима. Нито един изрод повече не се появи в околността, за да плаши почтените хора с външността си. А ако се беше появил, щях да се справя с него по същия начин, както и с предишните.

— В съня му? — намръщи се Йенефер. — С арбалет, иззад ъгъла? Или може би с помощта на отрова?

Бонхарт скри медальоните под ризата си и направи две крачки към нея.

— Дразниш ме, вещице.

— Такава ми беше идеята.

— Нима? Е, сега ще ти покажа, кучко, че мога да се сравнявам с твоя вещерски любовник във всяко едно отношение. И даже съм по-добър от него.

Стоящите пред вратата стражи чак подскочиха, когато чуха носещите се от килията трясъци, бумтене, вой и пищене. Ако някога през живота си бяха чули рев на хваната в капан пантера, щяха да се закълнат, че в килията се намира именно пантера.

После от килията долетя страховит рев на ранен лъв — звяр, какъвто стражите също не бяха виждали на живо, а само изрисуван по гербовете. Те се спогледаха. Поклатиха глави. А после се втурнаха в стаята.

Йенефер седеше в ъгъла на стаята, сред останките от нара. Косите й бяха разрошени, роклята и ризата — раздрани от горе до долу, малките й девически гърди се вдигаха в такт с тежкото й дишане. От носа й течеше кръв, върху лицето й бързо нарастваше цицина, раната от одраскване с нокти на лявото й рамо също се подуваше.