Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 143

Той вече се готвеше да даде заповед, когато в главата му под шлема нещо зашумя, а Хасо Планк изкрещя диво. Фон Швелборн вдигна поглед и се вцепени. След което се прекръсти.

Пред тях от нищото се появиха два коня — бял и вран, а миг по-късно той с ужас забеляза, че от изпъкналото чело на белия кон стърчи спираловидно извит рог. Видя също, че на враната кобила седи девойка с пепеляви коси, сресани така, че да прикриват бузата й. Миражът, изглежда, не докосваше нито земята, нито водата, а изглеждаше сякаш е увиснал над стелещата се по повърхността на езерото мъгла.

Враната кобила затрепери.

— Uuups… — каза съвсем ясно девойката със сивите коси. — Ire lokke, ire tedd! Squass’me.

— Света Урсула, покровителнице — промърмори Хасо, блед като мъртвец. Арбалетчиците застинаха, отворили уста и кръстейки се.

Фон Швелборн също се прекръсти, после с несигурна ръка измъкна меча си от ножницата, прикрепена за чула.

— Heilige Maria, Mutter Gottes! — изрева той. — Steh mir bei!

Рицарят Хенрих не опозори в този ден своите смели предци Фон Швелборнови, включително и Дитрих фон Швелборн, бил се храбро при Дамиета и един от малцината, които не избягали, когато сарацините с магия пуснали срещу кръстоносците черен демон. Пришпорвайки коня си и спомняйки си за безстрашния си прародител, Хенрих фон Швелборн се хвърли срещу привидението, сред хвърчащите изпод конските копита миди.

— За ордена и Свети Георги!

Белият еднорог съвсем хералдически се вдигна на задните си крака, черната кобила изцвили. Девойката се изплаши, това си пролича от пръв поглед. Хенрих фон Швелборн се носеше към тях. Кой знае, може би всичко щеше да приключи, ако в този момент езерото не се беше покрило с мъгла и тайнственият мираж не се беше пръснал на разноцветни парченца, като ударено с камък цветно стъкло. И всичко изчезна. Всичко — белият еднорог, враната кобила, странната девойка…

Конят на Хенрих фон Швелборн влетя с плясък в езерото, спря се, тръсна глава, изцвили и се зае да гризе със зъби мундщука.

Усмирявайки с усилие настръхналия си кон, Хасо Планк се приближи към рицаря. Фон Швелборн дишаше дълбоко и пъшкаше, почти хриптеше, а очите му бяха опулени като на риба.

— Кълна се в мощите на света Урсула, света Кордула и всичките единайсет хиляди кьолнски мъченици… — изрече с усилие Хасо Планк. — Какво беше това, edler Herr Ritter? Чудо? Откровение?

— Teufelswerk! — изстена Фон Швелборн, като едва сега пребледня от изумление и зъбите му затракаха. — Schwarze Magie! Zauberei! Проклета, езическа и дяволска работа.

— По-добре да се махаме оттук, господине. Възможно най-бързо… Пелплин е близо, само да чуем в далечината църковните камбани…

При самата гора, на възвишението, рицарят Хенрих фон Швелборн се обърна назад за последен път. Вятърът беше разгонил мъглата. На местата, които не бяха закрити от горската стена, се виждаше огледалната повърхност на водата, матова и леко развълнувана.